Нова възможност за прогрес на Западните Балкани

Лидерите на страните от Западните Балкани по време на Световния икономически форум.

ЕС реши миналия месец все още да не започва преговори за членство с Албания и Северна Македония и по-широката дискусия за бъдещето на съюза продължава. Но в Западните Балкани има положителен икономически импулс, пристигат повече чуждестранни инвестиции и това трябва да се поддържа, пишат Борге Бренде и Мартина Ларкин*.

Държавите от Западните Балкани ще трябва да продължат стратегическото си сътрудничество и да вземат творчески решения за насърчаване на икономическия растеж и стабилността в региона.

Необходимо е да се поддържа положителната инерция. Шестте държави от Западните Балкани, независимо от миналото си, в последно време имат положително развитие.

Заради благоприятното географско местоположение, квалифицирана работна сила и по-ниските разходи за заплати, отколкото в Централна Европа, в региона се наблюдават силен приток на чуждестранни инвестиции, рекордно ниска безработица през първата половина на 2019 г., силен икономически растеж през 2018 г., след две десетилетия постоянно увеличение, както и  забележителното регионално споразумение за роуминг, което ще влезе в сила през 2021 г.

Този потенциал се оценява от международния бизнес. Според доклада на Световния икономически форум за глобална конкурентоспособност бизнес лидерите оценяват положително шестте икономики по отношение на ефективността на техните продуктови, финансови и трудови пазари, както и нивото на умения на работещите.

Този напредък е постигнат трудно, но е крехък. Рекордно ниската безработица все още се измерва с двуцифрени числа, БВП на глава от населението в шестте страни е все още само 29% от този на Германия, и не е много повече отпреди 20 години.

Ако няма консолидация и подобрението не продължи, напредъкът към мир и стабилност може да бъде застрашен.

И така, къде сега за шестте държави от Западните Балкани? По-тесните връзки с Европа трябва да останат приоритет, но има и други начини тези икономики да продължат своя път.

От януари 2018 г. Стратегическият диалог на Западните Балкани на Световния икономически форум предоставя платформа за лидери и инвеститори от региона и извън него да определят пътищата за регионално сътрудничество.

Този процес продължава тази седмица, когато повече от 25 лидери се срещат в Женева, включително осем държавни и правителствени ръководители и високопоставени представители от Европейския съюз, Гърция, Турция, Обединеното кралство и САЩ.

Програмата на събитието е натоварена. Една от важните теми ще бъде как да се преодолеят слабостите, установени от нашия доклад за глобална конкурентоспособност.

Въпреки че пазарите и уменията на работниците са позитив за региона, има още много да се направи по създаването на основна благоприятна среда за конкурентоспособност: укрепване на институциите и върховенството на закона, свързване на транспортната инфраструктура, борба с корупцията и организираната престъпност.

За конкурентоспособността е необходим и по-голям напредък в подготовката на шестте държави за четвъртата индустриална революция: трябва да използват иновациите и динамиката на бизнеса, ако искат да намалят различията със Западна Европа.

Програмата на събитието е и ориентирана към действия. За да се справи с пропуските в иновационната екосистема, Форумът в партньорство със Съвета за регионално сътрудничество ще създаде инструмент за насърчаване на конкурентоспособността и иновациите в Западните Балкани. Инструментът ще бъде част от глобална инициатива на Форума. Той ще даде възможност за споделяне на модели и най-добри практики за подобряване на конкурентоспособността. Какъвто е успехът на Албания в увеличаване на обемите на рисков капитал и намаляване на времето, необходимо за стартиране на бизнес.

Далновидността на Черна гора доведе до това, че страната е най-уважаваното правителство от частния сектор. Разходите на Сърбия за научноизследователска и развойна дейност, които са 1% от БВП, са най-високите в региона.

Надяваме се работата на този инструмент да бъде допълнена от създаването на Партньорски център за Четвъртата индустриална революция през 2020 г.

Като част от по-широката мрежа от центрове на Четвъртата индустриална революция, той ще позволи на региона да участва в ключови дискусии, оформящи управлението на технологиите, които все повече влияят и преобразуват работата и живота ни.

Тези инициативи сами по себе си няма да отговорят на всички политически, икономически и обществени предизвикателства в региона, но ще покажат на какво е способен регионът, когато държавите работят заедно.

Въз основа на скорошния успех на Споразумението за регионален роуминг, забележителния напредък в икономическата конкурентоспособност и иновации и Четвъртата индустриална революция може да проправят пътя към по-добра интеграция и трансгранично сътрудничество. Наскоро беше предложено дори създаването на единен пазар на Западните Балкани.

Лидерите на шестте държави от Западните Балкани трябва да се възползват от новата възможност за изграждане на по-сплотено и устойчиво бъдеще.

 

*Борге Бренде е председател на Управляващия борд на Световния икономическия форум (WEF), а Мартина Ларкин ръководител на организацията за Европа и Евразия