Отношението на ЕС към документа за прекрояване на границите тревожи Западните Балкани

Изглед на река Дрина близо до Любовия, граница на Сърбия и Босна и Херцеговина. [Shutterstock/Adam Radosavljevic]

По-твърда позиция на Брюксел срещу спорен документ, който предлага промени на границите в Западните Балкани липсва, а тя би спомогнала за успокояване на нарастващите тревоги в региона, твърдят анализатори. В същото време регионалните и международни участници, с които EURACTIV се свърза, категорично отхвърлиха идеите, заложени в този документ.

Миналата седмица бе публикуван “нехартиен носител”, за който се твърди, че е разработен от словенския премиер Янез Янша или някой от неговия вътрешен кръг. Документът предлага възможни промени в границите на  бивша Югославия.

Янша категорично отрече да е писал документа. Запитан от EURACTIV, кабинетът на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел не можа да отрече получаването му и не предостави допълнителни коментари.

Вицепремиерът на Северна Македония Никола Димитров, чиято страна е засегната от предложените промени в неофициален документ за прекрояване на границите на Западните Балкани, нарече предложената концепция за създаване на по-големи етнически държави “опасна“.

“Единственият правилен стратегически отговор на тези дебати би бил да се засили и постигне видим напредък по отношение на европейската интеграция на региона“, каза политикът, който отговаря за европейската интеграция на Скопие, пред EURACTIV.

“Трябва да се съсредоточим не върху създаването на по-големи държави, а върху създаването на велики европейски демокрации и големи икономики в региона. Възприетото избледняване на европейската перспектива на Балканите през последните години може всъщност да има нещо общо с възраждането на тази противоположна визия“, добави той.

Духът на миналите Коледи

Не за първи път се предлагат териториални промени като решения на политическите проблеми в полуострова.

Идеята, която се появява на всеки няколко години, е била обсъждана още през 2018 г. между сръбския президент Александър Вучич и тогавашния президент на Косово Хашим Тачи, който малко след това бе обвинен във военни престъпления.

Европейската комисия първоначално подкрепи плана, който впоследствие беше отказан след яростно противодействие от Берлин.

Мастиленото петно ​​на Роршах 

Марко Прелец, бивш директор на Балканските проекти в Международната кризисна група и професор в Централноевропейския университет, каза, че неофициалният документ е “нещо като петно ​​на Роршах, който го погледне вижда това, което иска да види“.

“Реакциите могат да кажат повече за хората, които реагират, отколкото за самия предполагаем документ“, каза анализаторът, като изрази съмнения за произхода му.

Прелец посочи, че там се посочва датата на въздушната атака на НАТО, предизвикана заради етническото прочистване по време на Косовската война през 2001 г., вместо през 1999 г.

Според Прелек би било полезно ЕС да заеме по-твърда позиция срещу неофициалния документ.

“Една от интерпретациите  е, че Брюксел и някои държави-членки не са сигурни дали е по-разумно просто да се опитаме да отречем достоверността му, като не коментираме, или  да го осъдим. Мисля, че в този момент е най-добре да го осъдим.”, обясни експертът.

Прелец добави, че докемунтът трябва да се разглежда в контекста на забавения процес на разширяване, който загуби скорост след присъединяването на Хърватия към ЕС през 2013 г.

“Хората говорят за разширяването, като за нещо, което по същество е приключило. Тази гледна точка беше абсолютно еретична само преди няколко години. Това беше немислимо нещо, а сега е реалистично, а за някои вероятно.“, допълни той.

Репутацията на ЕС в региона отдавна не е толкова лоша, заяви пред EURACTV старши политическият сътрудник Енгеллуше Морина от мозъчния тръст на Европейския съвет по външни отношения.

Тя каза, че неофициалният документ е “сигнал за ЕС, че трябва да намери основания за обединяване на позицията си към Западните Балкани, тъй като някои от страните от ЕС имат различни мнения и различни идеи“.

“Няма план Б“ за разширяването на ЕС

EURACTIV разбра, че въпросът за неофициалния документ не е в дневния ред на срещата на министрите на външните работи на ЕС с колегите им от Западните Балкани през май, но може да бъде повдигнат от участниците.

По време на срещата си през април министрите на външните работи на блока трябваше да проведат дебат със и за Западните Балкани. Попитан защо дебатът е отложен, високопоставен служител на ЕС каза пред EURACTIV миналата седмица, че такъв дебат изисква лична среща, а не видео връзка.

“Ето защо се нуждаем от обширен и съдържателен дебат. Ние смятаме, че тази среща трябва да е лична – очи в очи“, каза той и добави, че през май ще бъде  проведена “много откровена и открита дискусия“ между външните министри и специалния представител на ЕС по диалога Прищина-Белград и други регионални въпроси на Западните Балкани Мирослав Лайчак.

Португалското председателство има за цел решенията за разширяване да бъдат взети до юни, заяви държавният секретар на страната по европейските въпроси Ана Паула Закариаш пред министрите по въпросите на ЕС във вторник.

Целта ще бъде да се приложи новата методология към Черна гора и Сърбия и да се приемат общите позиции за преговори със Северна Македония и Албания и дори да се проведат първите междуправителствени конференции с тези страни, ако е възможно, уточни Закариаш.

Дипломат от Брюксел заяви пред EURACTIV, че са необходими известни действия, защото “когато ЕС не присъства достатъчно и видимо, регионалната динамика бързо се променя, разпространяват  се опасни подозрения и се намесват трети участници“.

“Съвместните действия със САЩ са необходими повече от всякога и ние работим за една и съща стратегическа цел, която е да закрепим Западните Балкани здраво към ЕС“, каза дипломатът и добави:

“Няма план Б и не няма да има. Тяхното бъдеще е в рамките на ЕС”, категоричен бе дипломатът.