Отношенията между ЕС и Турция са на кръстопът

Главният дипломат на ЕС Жозеп Борел пристига на среща на външните министри на ЕС в сградата на Европейския съвет в Брюксел, Белгия, 13 юли 2020 г. [EPA-EFE / Вирджиния Майо]

Ескалиращият спор за морските граници и запасите от природен газ между Турция и Гърция и останалата част от ЕС, постави разпокъсаната външна политика на блока пред сериозен тест.

Днес бе първият ден от срещата на министрите на външните работи на ЕС, на която обсъдиха двустранните отношения на блока с Анкара.

Въпреки че блокът многократно осъжда Турция за нарушаване на въздушното пространство и териториалните води на Гърция, както и за провеждане на проучвателно сондиране извън Кипър, досега съюзът се въздържа от големи наказателни мерки срещу Анкара поради страх от отчуждаване на стратегически важния си съсед.

Първият дипломат на ЕС Жозеп Борел обаче многократно призова Анкара и Атина да не се отказват от усилията за преодоляване на различията си.

Въпреки това напрежението ескалира, когато на 10 август Турция изпрати изследователския кораб “Орук Рейс”, придружен от военни кораби, в oспорваните териториални води. Гърция отговори, като изпрати свои военни кораби.

В същото време турският президент Реджеп Тайп Ердоган направи следното изявление:

“Искаме всички да видят, че Турция вeчe нe e държaвa, чиeтo търпeниe може да бъдe изпитвaнo, a рeшимосттa, възмoжноститe и cмeлосттa ѝ пoдлaгaни нa тeст. Aкo имa някoй, кoйтo иcкa дa се изпрaви cрeщу нac, нeкa дa зaпoвядa”, кaзa oщe Eрдoгaн.

От своя страна, Гърция трябва да удвои западните си териториални води, граничещи с Италия до 12 морски мили, обяви премиерът Кириакос Мицотакис в сряда (26 август). Той остави въпросът отворен дали Гърция ще предприеме подобни действия и от източната страна с Турция. За Анкара подобен ход би бил повод за война.

Италия и Гърция подписаха споразумение за морските си граници през юни, създавайки изключителна икономическа зона и решавайки дългогодишни въпроси за риболовните права в Йонийско море.

В гръцкия парламент се обсъжда и отделно морско споразумение с Египет – стъпка, за която Турция твърди, че нарушава континенталния ѝ шелф. Очаква се гръцките депутати да гласуват по двете споразумения в четвъртък (27 август).

Гръцко-египетската сделка ще отмени противоречивия меморандум за разбирателство между Турция и Либия за демаркация на морските зони в региона. Турско-либийската сделка игнорира остров Крит и Гърция твърди, че Анкара иска да установи легален прецедент с “незаконен” меморандум съгласно международното право.

Турция непрекъснато нарушава оръжейното ембарго в Либия , което ЕС се опитва да наложи чрез операция “София”. Анкара твърди, че воденото от ЕС оръжейно ембарго подкрепя базираната в Тобрук Либийска национална армия, ръководена от генерал Халифа Хафтар.

От друга страна, Ердоган изрази подкрепа за Файес ал Сарадж, министър-председател на подкрепяното от ООН Правителство на националното съгласие на Либия.

Европа поиска участието на НАТО в операцията, но генералният секретар на Алианса, Йенс Столтенберг, намекна в сряда, че Анкара го блокира.

Варианти и санкции

В четвъртък Германия направи още един опит да настоява за диалог между Турция и Гърция при условие, че Турция спре незабавно всяка незаконна дейност в Източното Средиземноморие.

Атина иска секторните санкции срещу турските банки да парализират и без това затруднената турска икономика. Някои страни, като Австрия, настояват за пълно оттегляне на кандидатурата на Турция за влизане в ЕС, което би имало много по-широк геополитически ефект.

Това би тласнало Анкара по-близо до Русия и би предложило на Ердоган друг външен враг, който да бъде използван вътрешно и да затвърди властта му.

Във всеки случай целта на Борел е да излезе с конкретен план, който да покаже единен подход на ЕС и да избегне поредното разцепление на блока в сферата на външната политика.

Военни учения и дипломация

Вдигайки мизата, в сряда Атина започна тридневно военно учение заедно с Франция, Италия и Кипър в район на юг от Крит. В същото време Турция провежда учения заедно с американския флот в района.

Това стана ден след като по време на пътуване до Атина и Анкара германският външен министър Хайко Маас предложи да посредничи в спора между двете държави.

След разговорите си с колегите си от ЕС в Берлин в сряда (26 август) германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер коментира: “Това, което трябва да направим е да намерим отправна точка за започване на политически дискусии и преговори”.

“Учението, което се проведе днес, със сигурност не допринася за това”, добави тя.

Но дипломат от ЕС коментира пред EURACTIV, че ученията са били добавка към продължаващия дипломатически натиск от страна на Германия и Борел.

“Както дипломатическият стремеж към диалог, така и военноморското учение имат една цел: да се установи стабилност в региона и да се стигне до деескалация на конфликта”, каза дипломатът.

Лидерите на Франция и Германия, Еманюел Макрон и Ангела Меркел, наскоро признаха, че не винаги са на едно мнение за нужните действия за решаване на конфликта, но целите им са едни и същи. На среща във Франция миналата седмица двамата лидери се зарекоха да запазят суверенитета на ЕС в Източното Средиземноморие.

EURACTIV получи информация, че Германия и Борел са били наясно с проведеното военно учение, което означава, че използват дипломатически канали, за да тласнат Турция към диалог. Други държави, водени от Франция, искат да предупредят Анкара на военно ниво, че Гърция не е сама.

Напоследък напрежението между Франция и Турция също нарасна заради конфликта в Либия. В последния инцидент в Източното Средиземноморие – сега разследван от НАТО – Париж посочи, че турските фрегати са били изключително агресивни към кораб на френския флот, участващ в мисия на НАТО в района.

Миграция: ЕС е заложник на собствения си провал

Германия, която председателства ЕС, се опитва да бъде посредник в конфликта, въпреки силните си икономически интереси в Турция.

Берлин е особено загрижен да избегне повторение на миграционната криза през 2015-16 г., която позволи на Ердоган да използва заплахата от отваряне на турските граници за мигрантите срещу Брюксел. През февруари той позволи на бежанци да преминат в Гърция, което доведе до конфликт на границата.

Миграционната криза през 2015 г. бе разрешена едва година по-късно, след като Анкара подписа знакова сделка с ЕС, с която спря потока мигранти в замяна на стимули, сред които и финансова помощ.

Що се отнася до миграцията, Европа изглежда е заложник на собствената си слабост, тъй като блокът никога не успя да проведе ефективна политика.

Регламентът от Дъблин бе изоставен тъй като редица държави членки, главно в Източна Европа, отказаха да приемат бежанци от други страни.

Очаква се скоро да бъде представен нов пакт за миграция, но колко ще бъде амбициозен той предстои да разберем. Бъдещото споразумение ще покаже дали има шанс Европа да спре да бъде изнудвана от Турция.