Отношенията между ЕС и Турция: Три сценария

Руският президент Владимир Путин, френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Ангела Мерке и турският президент Реджеп Тайип Ердоган се разхождат в градината на президентския дворец по време на срещата на върха в Сирия в Истанбул, Турция, 27 октомври 2018 г. [Kremlin pool/EPA/EFE]

Нестабилната ситуация около Турция, управлявана от президента Реджеп Ердоган, поставя дилема пред взимащите решения в Европейския съюз. Могат да се предвидят три сценария за това как ЕС може да се справи с напрегнатите отношения с Анкара, пише сър Майкъл Лий, който е старши сътрудник в институт в Брюксел и професор, в Университета “Джон Хопкинс”. По-дълга версия на тази статия беше публикувана с Geopolitical Intelligence Services .

Напрежението и словесните битки характеризират отношенията между Анкара и някои европейски столици напоследък, което разочарова НАТО и институциите в Европейския съюз. Откриването на големи енергийни находища в Източното Средиземноморие засили дългогодишните спорове между Турция и Гърция за разделението на Кипър и суверенитета в Егейско море. Турски военни кораби, подводници и самолети придружиха изследователския кораб на Анкара в райони, които според преобладаващото тълкуване на Конвенцията на ООН по морско право попадат под юрисдикцията на Гърция и  Кипър.

Турция не е подписала тази конвенция, тъй като тя дава право на много малки гръцки острови в близост до турското крайбрежие да претендират за морски зони на същата основа като другите гръцки територии. Тези острови обаче, колкото и да са малки и отдалечени от гръцкия континент, създават обширна изключителна икономическа зона в Източното Средиземноморие, предоставяща права върху ресурсите на морското дъно. Тези права блокират Турция, с дългото си крайбрежие на Източното Средиземноморие, да създаде икономически значима икономическа зона.

Миналата година Анкара се опита да се измъкне от положението, като подписа споразумение с Либия, създавайки турска изключителна икономическа зона, която обаче се припокрива с гръцката зона. Атина се противопостави, като сключи подобно, споразумение с Кайро. Това развитие, както и споровете за офшорните сондажни права на Кипър, засилиха напрежението между Гърция и Турция.

Някои европейски страни реагираха на военноморските нахлувания на Турция в кипърските и гръцките изключителни икономически зони с демонстрация на сила. Кипър, Франция, Гърция и Италия проведоха съвместни военно-морски учения в Източното Средиземноморие това лято. Самолетите на ВВС от Обединените арабски емирства се присъединиха към самолетите на гръцките военновъздушни сили за ученията на остров Крит през септември. За първи път Франция се присъедини към друг турски противник, Египет, както и Кипър, Гърция и ОАЕ в съвместните военно-въздушни учения “Медуза“ край египетското крайбрежие в началото на декември.

Малко след това Турция обяви учения със стрелба на територията между гръцките острови Родос и Кастелоризо, близо до Крит.

Френският президент се застъпи за използването на “всички адекватни средства“ за защита на “европейския суверенитет“ и международното право в Източното Средиземноморие. Тази позиция все още не е довела до конструктивни преговори, но се отплати с допълнителни продажби на оръжие на съюзниците на Франция срещу Турция. През септември беше обявена продажбата на 18 френски самолета “Рафал” на Гърция, както продажба на две модерни френски  фрегати със среден размер на гръцкия флот. По-рано Кипър подписа договори за закупуване на ракети “Мистрал” (“въздух-въздух”) и Exocet (противокорабни ракети) от френска компания, укрепвайки ограничените си възможности за противовъздушна отбрана. Египет и ОАЕ са основни клиенти на френската отбранителна промишленост, въпреки възраженията на правозащитната организация “Хюман Райтс Уотч” и други наблюдатели.

По-рано тази година Кипър, Египет, Гърция, Италия, Израел, Йордания и Палестинската автономна власт формираха Източно-средиземноморския газов форум като рамка за енергийно сътрудничество. Те не са отговорили на предложения Турция да бъде поканена на срещите на форума. Междувременно споровете в региона увеличиха риска от инциденти в морето, които могат да ескалират опасно. В светлината на тези рискове гръцки и турски представители се споразумяха на преговори в централата на НАТО в Брюксел да създадат двустранен механизъм за намаляване на заплахата от военни инциденти в Източното Средиземноморие. Но това техническо споразумение не успокои притесненията на Брюксел за продължаващата конфронтация в Източното Средиземноморие и Беломорието.

Оставката на министъра на финансите на Турция Берат Албайрак, зет и главното лице за контакт на Ердоган със семейство Тръмп, както и оттеглянето на високопоставени фигури от управляващата Партия на справедливостта и развитието и появата на раздробени партии, е нова причина за дискомфорт на президента. В рядко проявление на единство опозиционните партии призоваха за предсрочни избори.

Чуждите неуспехи засилиха безпокойството на Ердоган. Неговото слабо сближаване с руския президент Владимир Путин е подложено на натиск след разногласия за Сирия, Либия и Нагорни Карабах. Заради закупуването и изпробването на руски ракети S400 от Турция, Съединените щати спряха доставката на 100 американски изтребителя F-35 стелт и прекратиха участието на турски фирми в производството на частите на самолета. След още няколко конфликта с Анкара, първите F-35, предназначени за Турция, бяха насочени към американските и гръцките военновъздушни сили.

Разногласията с Египет и страните от Арабския залив, особено по отношение на Либия, както и няколко конфликта с Иран допълнително подкопаха стремежите на Ердоган да ръководи мюсюлманския свят.

Тази нестабилна ситуация поставя дилема пред взимащите решения в Брюксел. Могат да се предвидят три сценария за това как ЕС да се справи с напрежението с Турция занапред.

Помирение

При този сценарий Брюксел трябва да установи ясни червени линии, в координация с новата администрация на Байдън в САЩ и да предложи на Турция стимули за тяхното зачитане – осигурявайки по-конкретна и гъвкава версия на “позитивния дневен ред“, който ЕС внесе през октомври.

Това би довело до разширяване на митническия съюз на Турция от 1995 г. с ЕС до допълнителни области, улесняване на търговията, образование и младежки програми, както и сътрудничество в областта на сигурността, общественото здраве и миграцията.

Турското правителство многократно призовава за преговори и диалог с Гърция за решаване на нерешени проблеми. Германският външен министър и ръководителят на британската секретна разузнавателна служба проведоха отделни разговори на високо ниво, които звучат като отвореност на Турция за деескалация и посредничество.

Италианските власти също предлагат възможна роля на посредник. При този сценарий избраният медиатор трябва да успее да сближи двете страни до диалог за търсене на решение на морските спорове и свързаните с тях въпроси. Медиаторът също трябва да успее да идентифицира мерки за изграждане на доверие.

Най-добре е всички страни се въздържат от провокативни действия. Гърция и Турция да се споразумеят за съвместна схема за проучване в спорните води. С утвърждаването на този помирителен подход ООН да предприе нови усилия, за да насърчи кипърските гърци и турци да постигнат цялостно споразумение.

Конфронтация

Съгласно този сценарий ЕС определя своите червени линии и като предупреждение налага санкции на турски физически лица и компании, в съответствие с призивите на Европейския парламент. Анкара реагира, като подновява проучванията за нефт и газ в гръцки и кипърски води, включително сондажни операции, и отново изпраща морски кораби в зоната.

Държавите-членки пък, които са противници на политиката на Турция, засилват присъствието на военноморските и военновъздушните сили в Източното Средиземноморие. Гърция настоява за оръжейно ембарго срещу Турция. В отговор на морски инциденти Брюксел засилва наказателните си мерки, налагайки допълнителни целенасочени санкции.

Президентът Макрон, раздразнен от повтарящи се разногласия с турския си колега Еродоган, призовава за прекратяване на митническия съюз на ЕС с Турция, ядрото на икономическите отношения на двете страни от 1995 г. В отмъщение, Ердоган обявява анексията на “Северната Кипърска турска република“ и прекратяване на сътрудничеството с ЕС по въпросите на миграцията. Европейският съвет взема решение за официалното прекратяване на преговорите за членство на Турция с ЕС.

Изплъзване

Анкара изтегля своя изследователски кораб в навечерието на всяка дискусия на Европейския съвет, надявайки се да отложи всякакви решителни действия на блока. В няколко неубедителни дискусии Европейският съвет не е в състояние да вземе решение за червените линии за турските вътрешни реформи и за конфликта в Източното Средиземноморие.

Страните от ЕС са разделени между онези, които се застъпват за строги санкции и засиленото европейско военно присъствие в Източното Средиземноморие като демонстрация на сериозни намерения, и онези, които подкрепят по-нататъшни дипломатически усилия. Търговията между ЕС и Турция и рутинното сътрудничество протичат на ниско ниво, без нови инициативи. Страните членки са заети с плана за възстановяване след пандемията, отпушвайки бюджета на ЕС, проблемите с Брекзит и отношенията с новата администрация на САЩ. Отношенията между ЕС и Турция се изплъзват от дневния ред на Съвета, а преговорите за членство остават прекъснати, но не са официално прекратени, инцидентите в морето продължават и Вашингтон изразява загриженост относно конфликта между членовете на НАТО. При липса на действия на ЕС, Белият дом назначава координатор от Източното Средиземноморие и инициативата за медиация преминава към американската страна.

Защитниците на конфронтацията, водени от Франция, печелят поддръжка най-вече в собствените си държави и знаят много добре, че техните възгледи няма да мобилизират консенсус в Европейския съвет.

Защитниците на помирението, водени от Германия, които искат да държат блока единен, са наясно, че конфликтните страни е малко вероятно да отговорят на апелите за политически преговори и вместо това настояват за сдържаност за всеки отделен случай.

Следователно мерките, които най-вероятно ще бъдат символични санкции, са най-вероятният краткосрочен резултат. При тези обстоятелства рискът от ескалация ще се увеличи, което ще има последици за НАТО, ЕС, САЩ и регионалните сили. Остава въпросът дали идващата администрация на Байдън, изправена пред непреодолими вътрешни приоритети, както и напрежението с Китай и Русия,  ще има достатъчно енергия, за да настоява за нова трансатлантическа инициатива и да осигури пътища за връщане към регионалната стабилност.