Пак да пробваме с моркова и тоягата с Турция, предлага Борел

Върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел говори пред медиите преди среща на външните министри на ЕС в Брюксел, Белгия, 22 март 2021 г. [EPA-EFE / ARIS OIKONOMOU]

Турция ще има избор да следва пътя на диалога и да извлече някои икономически ползи или да се отдалечи от Европа и да се изправи пред последствия, пише върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел в своя доклад за Турция. Той ще бъде обсъден от лидерите от общността по-късно тази седмица.

В понеделник външните министри на ЕС провеждат предварителна дискусия за части от доклада, който включва състоянието на политическите, икономическите и търговските отношения между Брюксел и Анкара, преди лидерите да обсъдят в четвъртък пътя напред в отношенията.

“От декември миналата година Турция показа по-спокойно и по-конструктивно отношение по различни въпроси, включително в двустранните си отношения с няколко държави-членки на ЕС. Това са положителни и приветствани от нас стъпки напред“, се посочва в доклада.

Докладът на Борел обаче предупреждава, че “процесът на деескалация остава крехък“ и затова призовава за “повече време, за да се прецени дали е устойчив и достоверен, а и дали ще донесе трайни резултати”. Причината за тези подозрения е влошената вътрешна ситуация в Турция.

Правителството на Ердоган обяви в събота, че се оттегля от Истанбулската конвенция, която подписа през 2011 г. по време на среща в най-големия град в страната. Турция заяви, че вътрешните закони, а не външни поправки, ще защитават правата на жените. Предназначението на документа е да предотврати, преследва и премахне домашното насилие и да насърчи равенството.

Този ход разгневи ЕС и САЩ, които за втори път в рамките на само четири дни разкритикуваха Анкара по въпроси, свързани с правата, след като турски прокурор предприе действия за закриване на прокюрдска политическа партия.

Друг неуспех на турските дипломати и гръцките им колеги стана срещата за границите и енергийните находища в Източното Средиземноморие. По време на преговорите миналата седмица не бе постигнат пробив и проблемът между двете страни остава.

На среща на върха през декември лидерите на ЕС отложиха за пореден път решението да наложат санкции на Турция заради нейните “неразрешени“ дейности в Източното Средиземноморие.

Докладът на Борел отново предлага да се възприеме подход на “морков и тояга“ към Анкара, като се поставят “редица възможни области на сътрудничество, които да позволят прогресивен, пропорционален и обратим подход“.

Тези предимно икономически стимули ще включват “модернизация и разширяване на обхвата на настоящия митнически съюз между ЕС и Турция“ и подкрепа в икономическите реформи, както и “увеличаването на контактите между хората е допълнителна мярка за изграждане на доверие“, като например участие в следващото поколение програми на ЕС Еразъм + и Хоризонт Европа.

“Еврокомисията остава в готовност да съветва Турция за спецификата на неизпълнените критерии, дефинирани в Пътната карта за либерализиране на визовия режим“, се посочва още в доклада.

Главният дипломат предполага също, че миграцията може да бъде част от по-позитивен дневен ред с Анкара, особено “по-ефективно и взаимноизгодно прилагане“ на съществуващото споразумение между ЕС и Турция за миграцията от 2016 г.

Санкции

В доклада на Борел обаче се посочват някои стъпки, в случай че Турция “не продължи напред в развитието на истинско партньорство с ЕС, а вместо това се върне към едностранни действия или провокации“.

Те ще включват “интелигентни, съобразени с действията на Турция по мащаб, но реверсивни ограничителни мерки, които ще надградят вече съществуващите“. Санкциите биха могли да бъдат разширени, за да включат юридически лица или “мерки, насочени към други сектори, важни за турската икономика, като например забрана за предлагане на туристически услуги”.

Подобни секторни санкции обаче ще трябва да бъдат договорени и одобрени от всички страни от ЕС.

Мерките също така ще бъдат обратими, за да се “адаптират към ситуацията и нивото на заплаха или предизвикателство по най-добрия възможен начин, да стимулират връщането към сътрудничество и да се избегне отрицателна динамика и ескалация на напрежението“,  завършва докладът.

EURACTIV научи, че Атина е доволна от доклада, но не одобрява единствено, че не е споменат конфликта й с Гърция.

Турция и Гърция десетилетия спорят за територии в Егейско море. Турският парламент обяви преди 25 години, че всяко увеличаване на териториалните води от страна на Гърция ще се счита за акт на война.

Дипломатите от ЕС обаче не са убедени, че скоро  отношенията между двете страни ще се изгладят.

“Действията на Турция се подобриха, но все още има какво да се направи“, каза високопоставен служител на ЕС пред репортери миналия четвъртък и добави, че все още има широк кръг от проблеми, които им пречат.

В петък турският президент Реджеп Тайип Ердоган проведе видеоконференция с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен.

“Те също така обсъдиха възможно посещение в Турция след срещата на върха на ЕС през март”, се казва в краткото изявление на ЕС, като се посочва, че Ердоган, който настоява за среща на върха с лидерите на ЕС, е получил още един морков от Брюксел.

Съвместен подход

Заключенията от срещата на върха през декември предполагаха, че Европа трябва да изчака новата администрация на САЩ, за да съгласува подхода си към Турция с Вашингтон.

Източници, запознати с темата, предполагат, че новата администрация на САЩ е посъветвала европейците да не отблъскват Анкара и да избягват риска да я тласнат към Москва.

“Като се има предвид, че Байдън не планира да поддържа толкова добри отношения, каквито Тръмп имаше със Саудитска Арабия, няма да има пречка за уравновесяване на връзките с Турция. Така че Турция трябва да се доближи до Запада “, каза друг източник от ЕС.