Преговорите с Русия са в задънена улица, Полша предупреждава за опасност от война

Украински военнослужещи почиват в окоп на фронтовата линия близо до Светлодарск, недалеч от контролирания от проруските бойци град Хорливка, област Донецк, Украйна, 3 декември 2021 г. [EPA-EFE/ANATOLII STEPANOV]

Външният министър на Полша каза в четвъртък (13 януари), че Европа е изложена на риск от война, тъй като Русия обяви, че все още не се отказва от дипломацията, но военните експерти подготвят варианти в случай, че напрежението около Украйна не се разсее.

Белият дом заяви, че заплахата от руско нахлуване в Украйна остава висока, защото по украинските граници са разположени около 100 000 руски войници и Съединените щати ще оповестят публично в рамките на 24 часа разузнавателни данни, от които може да се предположи, че Русия може да измисли претекст за конфликт.

„Барабанът на войната бие силно, а реториката стана агресивна“, заяви Майкъл Карпентър, посланик на САЩ в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), след разговорите с Русия във Виена.

„Заплахата от военна инвазия е голяма“, каза пред репортери съветникът на Белия дом по националната сигурност Джейк Съливан. „Няма определени дати за повече разговори. Първо трябва да се консултираме със съюзниците и партньорите.“, добави той.

Русия обяви, че диалогът продължава, въпреки че е в задънена улица. Москва се опитва да убеди Запада да забрани на Украйна да се присъедини към НАТО и да спре десетилетия на разширяване на военния алианс в Европа. Тези искания Съединените щати нарекоха „неосъществими“.

„На този етап е наистина разочароващо“, каза руският посланик Александър Лукашевич пред репортери след срещата на ОССЕ, която бе третата част от поредицата преговори Изток-Запад тази седмица.

Той предупреди за възможни „катастрофални последици“, ако двете страни не могат да се споразумеят за това, което Русия нарича червени линии за сигурност, но каза, че Москва не се е отказала от дипломацията и дори ще я ускори.

Москва уверява, че иска да продължи дипломацията, но отхвърля призивите за оттеглянето на войските, разположени до Украйна, и предупреждава за неуточнени последици за западната сигурност, ако исканията й останат без внимание.

По-рано полският външен министър Збигнев Рау каза на форума за сигурност, в които участваха 57 държави: „Изглежда, че рискът от война в зоната на ОССЕ сега е по-голям от всякога през последните 30 години“.

Министърът ясно пренебрегва войните през този период в бивша Югославия и части от бившия Съветски съюз. Коментарът му обаче подчерта нивото на безпокойство на Европа заради струпването на руски войници в обсега на границата й с Украйна.

Русия отрича, че крои планове за нахлуване в Украйна, но разполагането на огромен брой военни принуди Съединените щати и техните съюзници да седнат на масата за преговори.

Рау не съобщи за никакъв пробив на срещата във Виена, която последва преговорите между Русия и САЩ в Женева в понеделник и конференцията Русия-НАТО в Брюксел в сряда.

Различни подходи

Заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков каза, че предишните срещи са показали, че са в „задънена улица и има разлика в подходите“. Той не вижда причина да води същите разговори отново в следващите дни.

Той каза пред телевизия RTVI, че руските военни специалисти предоставят опции на президента Владимир Путин в случай, че ситуацията в Украйна се влоши, но трябва да се даде шанс на дипломацията.

Руската рубла падна с повече от 2% спрямо долара заради коментарите на Рябков, което предизвика разпродажба на държавни облигации. Търговец в голяма руска банка каза пред Ройтерс, че пазарът е реагирал частично на факта, че Рябков нито ще потвърди, нито ще изключи възможността Русия да разположи „военна инфраструктура“ в Куба и Венецуела.

Съливан каза, че „американските разузнавателни агенции смятат, че Русия може да измисли претекст за нахлуване, включително чрез саботажи и информационни операции, като обвини Украйна, че подготвя неизбежна атака срещу руските сили в Източна Украйна“.

Вашингтон ще сподели подробности с медиите в рамките на 24 часа, добави той.

Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин говори с украинския си колега Алексей Резников. Пентагонът изчисли, че две трети от руските сили близо до Украйна са „извън гарнизона“, което означава, че са били разположени от други части на Русия.

„Ограничаване на заплахите“

Москва казва, че е застрашена от разширяването на НАТО към нейните граници. Военният алианс прие 14 нови членове от бивша комунистическа Източна Европа след края на Студената война. Тя иска да начертае „червени линии“, за да попречи на алианса да приеме Украйна или да разположи там ракети.

Вашингтон отхвърли тези искания, но заяви, че е готов да обсъдят контрол на въоръженията, разполагане на ракети и мерки за изграждане на доверие, за да се разсее напрежението в един от най-тежките моменти в отношенията Изток-Запад след Студената война.

Посланик Лукашевич каза пред ОССЕ, че ако Москва не получи конструктивен отговор, „ще бъдем принудени да направим подходящи заключения и да предприемем всички необходими мерки за осигуряване на стратегически баланс и премахване на неприемливи заплахи за националната ни сигурност“.

Той продължи: „Русия е миролюбива страна. Но ние не се нуждаем от мир на всяка цена. Необходимостта от получаване на тези законно формализирани гаранции за сигурност за нас е безусловна.“

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков разкритикува законопроекта за санкции, представен от демократите в Сената на САЩ, който ще бъде насочен срещу висши руски правителствени и военни служители, включително Путин, както и банкови институции, ако Русия атакува Украйна.

Песков каза, че налагането на санкции срещу Путин би било равносилно на прекъсване на отношенията.

„Ние гледаме на появата на подобни документи и изявления изключително негативно на фона на продължаващата серия от преговори, макар и неуспешни“, каза той.