ООН: Войната в Украйна рискува да предизвика продоволствена и енергийна криза в Африка

Високопоставен служител на ООН заяви пред EURACTIV, че последиците от войната в Украйна рискуват да вкарат африканските държави в токсична спирала от дългови проблеми, продоволствена и енергийна бедност.

Високопоставен служител на ООН заяви пред EURACTIV, че верижните ефекти от войната в Украйна рискуват да вкарат африканските държави в токсична спирала от дългови проблеми, продоволствена и енергийна бедност.

„Смущенията във веригите за доставки в Русия и Украйна ще доведат до повишаване на цените на вносните храни, които са недостъпни за мнозина, а прекомерно високите цени на торовете ще ограничат предлагането на местни храни“, заяви в интервю помощник-генералният секретар на ООН Ахуна Езиаконва.

Представители на ООН предупредиха тази седмица, че световните лихвени проценти вероятно ще се повишат, тъй като войната засяга инфлацията и икономическата активност. Това би могло да влоши дълговата позиция на Африка и да предизвика ефекта на доминото от неизпълнение на задълженията, особено в страните, чиито плащания по дълга са дължими през 2022 и 2023 г.

През 2020 г. африканските държави са внесли от Русия селскостопански продукти на стойност 4 млрд. долара, 90% от които са пшеница. Египет е най-големият вносител на пшеница в света, като 80% от вноса на пшеница е от Русия и Украйна.

Президентът на Русия Владимир Путин побърза да обвини западните санкции за нарастващите разходи за енергия и нарушаването на доставките на торове.

„Те ще изострят недостига на храна в най-бедните региони на света, ще предизвикат нови вълни на миграция и ще повишат още повече цените на храните“, заяви Путин на конференция за храните в Москва на 5 април.

Доставките и цените на торовете от Русия и Мароко, които са основните износители, са подложени на силен натиск, тъй като търсенето се увеличава.

Липсата на торове, която сега се наблюдава в Западна и Централна Африка, ще намали производителността и добивите и Езиаконва предупреди, че „истинското въздействие на недостига на торове ще се види по-късно през годината и през следващата година“.

В Южна Африка, например, торовете представляват 35% от производствените разходи.

„По-високите световни цени на торовете ще намалят производителността на селското стопанство, което ще подкопае способността на африканските държави да изхранват своите граждани“, казва Езиаконва, като посочва, че Русия е основен източник на съставките, използвани за производството на торове, и че войната в Украйна вече е довела до 21% увеличение на цената.

„Тъй като разходите за торове ще нараснат още повече, африканските страни са изправени пред параграф 22“, добави тя.

След като на съвместната среща на върха през февруари ЕС представи планове за укрепване на икономическите и политическите връзки с африканските държави, блокът се стреми да гарантира, че няма да загуби дипломатическата битка в Африка.

Африканският съюз публично осъди руската инвазия в Украйна, но се въздържа от въвеждането на собствен режим на санкции.

Очаква се Европейската комисия да увеличи размера на своя фонд от 225 млн. евро за северноафриканските държави, засегнати от недостиг на пшеница и зърно.

Официалният представител на ООН омаловажи перспективите за големи икономически и социални ползи от увеличения износ на нефт и газ от Африка за Европа, като посочи, че увеличената инфлация означава, че повечето африкански домакинства с ниски доходи сега са в енергийна бедност или нямат достъп до електричество.

„Нарастващото търсене на петрол несъмнено представлява възможност за няколко африкански държави, много от които разполагат със значителни запаси от природен и втечнен природен газ, тъй като Европа се стреми да намали зависимостта си от руската енергия“, отбеляза Езиаконва.

Тя обаче настоява, че „инвестирането и увеличаването на производството и износа на суров петрол в Африка не е ситуация, от която печелят всички“.

„То ще има опустошително въздействие върху способността на Африка да реализира своите амбиции в областта на климата и устойчивото развитие, като отлага прехода към чиста енергия с десетилетия и увеличава дългосрочната зависимост от замърсяващи енергийни източници.“

„Неприемливо е 600 милиона души в Африка да нямат достъп до електричество – но отговорът се крие в един справедлив енергиен преход, който постига достъп до чиста енергия за всички“, каза тя пред EURACTIV.

Внезапното търсене на африкански нефт и газ от страна на ЕС предизвика промяна в подхода. Преди кризата в Украйна Европейската комисия насърчаваше африканските държави да се откажат от изкопаемите горива и да инвестират единствено във възобновяема и зелена енергия.

„В крайна сметка увеличаването на производството на мръсна енергия ще ускори климатичната криза и най-тежко ще бъдат засегнати най-бедните и най-уязвимите, много от които живеят в Африка“, предупреждава Езиаконва.