Противоречив унгарски закон засенчва срещата на върха на ЕС

Премиерът на Унгария Виктор Орбан говори пред медиите след срещата си с британския премиер Борис Джонсън на 10 Даунинг Стрийт в Лондон, Великобритания, 28 май 2021 г. [EPA-EFE/VICKIE FLORES]

Противоречията около новия унгарски закон, който забранява препратките към ЛБГТК общността в училищните материали, променят дневния ред на срещата на върха на ЕС. Срещата, в четвъртък и петък (24-25 юни), има за цел да се съсредоточи върху външнополитическите въпроси: конфронтацията с Русия и сложните взаимоотношения с Турция.

Геополитическият тон преди срещата на върха на ЕС в Брюксел беше зададен предварително, когато в четвъртък, генералният секретар на ООН Антонио Гутериш седна на дълъг работен обяд с лидерите на ЕС, преди да се заемат с редица външнополитически теми.

Официално лице на ЕС заяви, че дебатът около унгарския закон е станал “доста важен” и вероятно ще бъде повдигнат през първия ден на срещата по време на работната вечеря.

Тази седмица въпросът оглави политическите страсти на ЕС.  В сряда УЕФА отхвърли идеята на Мюнхен да освети стадиона си в цветовете на ЛБГТИ за мач между Германия и Унгария.

Градът реагира като вместо стадиона много от паметниците, включително тези до спортното съоръжение – бяха осветени в цветовете на дъгата. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че решението на УЕФА трябва да бъде дълбоко съжалявано.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан си гарантира студено посрещане на предстоящата срена на върха на ЕС. Той от дълго време е черната овца на Брюксел заради социално-консервативната си политика, подкопаваща демократичните норми на ЕС.

Германският канцлер Ангела Меркел нарече закона на правителството “грешен”, а председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен го определи като “срамен”.

“Този ​​законопроект очевидно дискриминира хората въз основа на тяхната сексуална ориентация”, каза фон дер Лайен.

Упоритата Унгария

Повече от половината страни от ЕС, включително Германия, Франция, Италия и Испания, подписаха съвместна декларация, в която изразиха “сериозни опасения” относно унгарския закон и призоваха Комисията да използва правомощията си.

Председателят на Европейския парламент Давид Сасоли вдигна летвата с писмо до Комисията, в което се иска незабавното активиране на механизма за плащанията на Унгария от средствата на ЕС за възстановяване. Според механизма тези плащания са обвързани със спазване на върховенството на закона.

Унгария упорито отвърна на всички критики на законодателството, което беше прието на 15 юни.

В сряда правителството на Орбан обвини фон дер Лайен в “неверни твърдения”, както и нейната Комисия, предлагаща “предубедено политическо мнение” по въпроса.

Той твърди, че законът “защитава правата на децата” и отрича, че е дискриминационен.

Висш служител на ЕС заяви: “с Унгария е може би най-лошата (ситуация), която аз лично съм го виждал.  В миналото Орбан е правил крачка назад спрямо предлагано от правителството законодателство. Така че нека се надяваме и това да бъде бързо премахнато.”

 Русия, Турция

Освен скандала има и редица други проблеми, с които лидерите на ЕС  трябва да се справят.

Един от тях е Русия. Огромната източна съседка на ЕС е важен доставчик на енергия, но се разглежда и като нарастваща заплаха.

Миналата седмица главният дипломат на ЕС Жозеп Борел предупреди, че отношенията на блока с Москва изглежда ще се влошат, въпреки че вече са достигнали “най-ниското ниво”.

Лидерите са готови да обсъдят начини да държат Русия под контрол, докато я ангажират по ключови въпроси. Различни обаче са мненията на 27-те държави-членки.

В последния момент Германия и Франция предложиха на своите колеги да обмислят възможността за провеждане на среща на върха с руския лидер Владимир Путин. Предложението идва след като президентът на САЩ Джо Байдън го срещна в Женева.

Идеята среща противопоставяне от много държави в ЕС – особено в Източна Европа – които подхождат с повишено внимание при разговорите с Кремъл.

Турция също е част от дневения ред. Европейската комисия представя предложение за предоставяне на 3,5 милиарда евро на Анкара през следващите три години. Средствата са част от по-голям пакет от 5,7 милиарда евро за подкрепа на държави, които приемат бежанци от Сирия.

Допълнителното финансиране се разглежда като основен стимул за турския президент Реджеп Тайип Ердоган. По този начин той ще се придържа към усилията за справяне с дългогодишните спорове с Гърция, както и прекратяването на спорното проучване на газ във водите около Кипър.

Предишна сделка от 2016 г. за спирането на мигранти влизащи в ЕС през Гърция и България, по която Турция досега е получила 4 милиарда евро, е от ключово значение за стратегията на ЕС. Блокът се опитва да преодолее вътрешното разделение, за да преработи правилата си за обработване и приемане на нелегални мигранти.