Путин обеща твърд отговор, ако Западът не се откаже от „агресивната си линия“

Министърът на отбраната Сергей Шойгу показва на Владимир Путин картечница по време на среща с Министерството на отбраната на 21 декември 2021 г.  [Kremlin website]

Президентът Владимир Путин каза във вторник (21 декември), че няма място за отстъпление в противопоставянето със Съединените щати за Украйна и Русия ще бъде принудена да даде твърд отговор, освен ако Западът не се откаже от „агресивната си линия“.

Путин направи изказването пред военни служители. В същото време Русия настоява за спешен отговор от САЩ и НАТО на предложенията, които направи миналата седмица за обвързващ набор от гаранции за сигурност от Запада.

„Това, което САЩ правят в Украйна, е на прага ни. И те трябва да разберат, че няма къде повече да се оттеглим. Смятат ли, че просто ще наблюдаваме безучастно?”, попита  Путин.

„Ако агресивната линия на западните ни колеги продължи, ние ще предприемем адекватни военно-технически мерки и ще реагираме остро на неприятелски стъпки“, посочи той.

Путин не изясни естеството на тези мерки, но тонът му бе като този, използван по-рано от заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков, който предупреди, че Русия може да разположи ядрени ракети със среден обсег в Европа в отговор на това, което според нея планира НАТО.

Времето за полет на ракетата е „намалено на 7 минути“

„Ние сме изключително загрижени за разполагането на елементи от глобалната система за противоракетна отбрана на САЩ близо до Русия. Пускови установки Mk 41, разположени в Румъния и планирани за разполагане в Полша, са адаптирани за използването на крилати ракети Томахоук. Ако продължат да разполагат тази инфраструктура и ако в Украйна се появят ракетни системи на САЩ и НАТО, тогава времето им за полет до Москва ще бъде намалено на седем до десет минути, а с разполагането на хиперзвуково оръжие – до пет. За нас това е най-сериозното предизвикателство – предизвикателство за нашата сигурност”, подчерта Путин.

Министърът на отбраната Сергей Шойгу каза по време на срещата, че Съединените щати са разположили около 8000 войници близо до руските граници и заедно със съюзниците от НАТО често са извършвали полети със стратегически бомбардировачи близо до Русия.

Той посочи, че в Германия е възобновено командване, съществувало преди 1991 г. „То отговаряше за използването на ракети със среден обсег. Сформирана е многопрофилна бригада, на въоръжение в която се предвижда да има различни системи ударно-ракетно оръжие“, уточни Шойгу.

По отношение на Полша руският министър на отбраната каза, че е създадена инфраструктура за настаняване на бронирана бригада на Съединените американски щати. „Създаването на противоракетната система „Aegis Ashore“ върви към завършване. В Румъния пък подобно съоръжение за противоракетна отбрана вече е в готовност“, каза той.

Опитите на НАТО да привлече украинската армия в дейностите на алианса представляват заплаха за сигурността, допълни Шойгу.

Русия отхвърля обвиненията на Украйна и САЩ, че ще използва  десетките хиляди руски войници, разположени в близост до границата с Украйна, за да я нападне и то още през следващия месец.

Москва заяви, че се нуждае от гаранции от Запада – включително обещание да не провежда военна дейност на НАТО в Източна Европа, защото сигурността й е застрашена от нарастващите връзки на Украйна със западния алианс и възможността ракети на НАТО срещу нея да бъдат разположени  на украинска територия.

Украинският президент Володимир Зеленски каза в петък, че е готов да се срещне с руския лидер за „преки разговори, тет-а-тет“. Но Москва многократно е казвала, че не вижда смисъл от подобна среща без да знае какъв ще бъде дневният ред.

В изявление на Кремъл се казва, че Путин е подчертал в телефонен разговор с френския президент Еманюел Макрон, че повторното свикване на Нормандската четворка, която обединява лидерите на Русия, Украйна, Франция и Германия, ще изисква конкретни стъпки от страна на Киев за прилагане на съществуващите мирни споразумения. Украйна твърди, че Русия и нейните подставени лица отказват да се ангажират.

Тъй като западните сили искат да покажат на Русия, че са твърди в подкрепата си за Украйна и НАТО, новият канцлер на Германия Олаф Шолц също разговаря по телефона с Путин.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен изключи във вторник скорошна лична среща между Байдън и Путин. „Мисля, че трябва да видим дали на първа инстанция има някакъв напредък от дипломатическа гледна точка“, каза Блинкен по време на брифинг.

САЩ ще продължат да изпращат военно оборудване на Украйна

Висшият дипломат за Европа в Държавния департамент на САЩ, Карън Донфрид, заяви на брифинг, че Вашингтон е готов да се ангажира с Москва по три канала – двустранно, чрез Съвета НАТО-Русия, който за последно е заседавал през 2019 г., и в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Междувременно, тя подчерта, Съединените щати ще продължат да изпращат военно оборудване на Украйна през следващите седмици и месеци, срещу което се противопостави на Москва.

„Както президентът Джо Байдън каза на президента Путин, ако Русия нахлуе в Украйна, ние ще предоставим допълнителни защитни средства на украинците извън тези, които вече сме се ангажирали да предоставим“, обясни тя.

Вашингтон обмисля строги мерки за контрол на износа, за да навреди на руската икономика, ако Путин нахлуе в Украйна, каза служител на администрацията на Байдън пред Ройтерс. Тези мерки ще бъдат обсъдени на среща на висши служители във вторник.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви, че алиансът ще търси смислени дискусии с Москва в началото на следващата година.

Руският министър на отбраната Сергей Шойгу твърди, че повече от 120 американски частни военни контрагенти са действали в Източна Украйна, където украинските войски се бият с подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г. Той обави, че подготвят „провокация“, включваща химически вещества.

Шойгу обаче не предложи никакви доказателства в подкрепа на твърдението, което говорителят на Пентагона Джон Кърби определи като „напълно невярно“.

По време на кризата Русия се движеше между остра реторика, призиви за диалог и ужасни предупреждения, като Рябков многократно сравняваше ситуацията с кубинската ракетна криза от 1962 г., когато светът бе изправен на ръба на ядрена война.

Много от исканията на Москва, включително за блокиране на членството на Украйна в НАТО и изтеглянето на американски и други съюзни войски от Източна Европа, се разглеждат от Вашингтон и неговите партньори като неизпълними.

Въпреки това отхвърлянето им  би рискувало да затвори всяко пространство за диалог и допълнително да задълбочи кризата.