Първият дипломат на ЕС: Евролидерите ще прегледат в дълбочина отношенията с Турция

Жозеф Борел [Xavier Lejeune/European Union]

На следващия Европейски съвет “ще се прегледат в дълбочина отношенията с Турция” на фона на ситуацията в Източното Средиземноморие и други проблеми между Анкара и страни от блока, но е рано да се каже какви мерки ще последват.

Същевременно на двата противоположни бряга на Средиземноморието има не по-малко сериозни проблеми. Задълбочаващата се икономическа пропаст между северното и южното крайбрежие на Средиземноморието “не може да се запълни с магическата пръчка на Европейския съюз”, а възможните средства – реформа на търговските отношения и политика за съседство – “не решават структурните проблеми на икономики като тези в Северна Африка”. Спешно трябва да се търсят решения както на икономическите трудности, така и на демографските предизвикателства – северът на региона застарява, югът продължава да се помдладява.

Това каза за “Дневник” върховният представител на ЕС във външната политика и сигурността Жозеп Борел. Той участва в пресконференция, с която приключи регионалният форум на Съюза за Средиземноморието, организация на 42 държави, сред които членките на ЕС, Северна Африка и повечето страни от Близкия изток. Заедно с външните министри на Испания и Йордания и председателя на организацията Насър Камел той даде брифинг за журналисти по темите на сътрудничеството в Средиземноморието, но поради ограничения във времето въпроси можеха да задават само 6 журналисти, сред които представители на “Ел паис”, “Дневник”, “Еуропа прес” и близкоизточни издания.

Съюзът за Средиземноморието не се занимава с регионалните конфликти – макар да забелязва проблемите в Източното Средиземноморието, либийската война и други кризи, целта е да се градят мостове между държавите чрез конкретни проекти, да се насърчава сътрудничеството във всички сфери отвъд ежедневните политически търкания, например за околната среда, климата, търговията и инвестициите, създаването на работни места и равенството между половете.

Навярно това бе и причината Борел, помолен за коментар от “Дневник”, да не даде отговор дали очаква съгласие между европейските държави за санкции срещу Турция заради проучванията за петрол и газ в Източното Средиземноморие.

Макар ситуацията да е сериозна, “това ще трябва да се разгледа от следващия Европейски съвет, където ще се разгледат в дълбочина отношенията с ЕС”. Попитан за вероятността това да се случи, той отговори лаконично: “И да можех да предвидя (какво ще стане), нямаше да го направя.”

Досега ЕС е отправял предупреждения към Турция и последното бе след среща на лидерите през есента, обвързано с възможността мерки да се наложат през декември. Самият Борел допусна през лятото, че бъдещи санкции могат да включат икономически инструменти – например затваряне на достъпа до пристанища в ЕС за турски кораби.

Нужда от време, компромис и реформа на търговските отношения

Европейският съюз ще представи през март новата си политика за южните съседи – за пръв път стратегията ще бъде разработена отделно от тази за държавите от Източното партньорство (бившите постсъветски републики). Това става в труден икономически момент, за целия свят, в който обаче пандемията само задълбочава съществуващите икономически трудности в Северна Африка (регионът ще е част от стратегията за южното съседство).

В отговора на въпроса на “Дневник” как се преодолява порочният кръг, в който ЕС налива средства в северноафриканските икономики, а не решава икономическите проблеми и създава опасности за ЕС, свързани с миграция и радикализиране на жители Борел предупреди, че не бива да се свързват терористичните атаки единствено със северноафриканските страни.

Проблемът е, че инструментите, с които ЕС може да помогне не включват “магически пръчки”, изискват се “много време и компромис”, както и стъпки като реформа на търговските отношения. “Това, което имаме, не е достатъчно, за да се справим с дефицита на партньорите ни с нас, той е нараснал”. Трябва да се помисли за връщане в Северна Африка и други региони, съседни на ЕС, на производства от Далечния изток. “Има нужда продукти, които вчеар не изглеждаха стратегически, а днес са, да се произвеждат близо до Европа. Очаквам това да даде плодове.” То обаче може да не е достатъчно – икономиките в региона имат структурни проблеми, влошени от пандемията сривът на цените на петрола.

“Трябва да признаем, че предизвикателствата днес са много по-тежки и много от проблемите, срещу които се изправяме, са много по-лоши,” отколкото в началото на евросредиземноморското сътрудничество преди 25 години, десетилетие преди създаването на Съюза за Средиземноморието, каза преди началото на въпросите върховният представител:

​​​​​​​”Можем ли да кажем, че Средиземноморието е много по-зле отколкото беше преди 25 г.? Да, фрагментирано е. Икономически погледнато, делът на търговията между страните в Южното Средиземноморие е едва 5% това показва колко различна е интеграцията в сравнение със Северното. Старите конфликти не са решени, новите Поставят препятствия за интеграция.”