Разказ от първа ръка: бунтовете в Казахстан

Общ изглед на изгореното и ограбено кметство на Алмати след размириците в центъра на Алмати, Казахстан, 11 януари 2022 г. [Stringer/EPA/EFE]

Източник на EURACTIV в Алмати споделя разказ от първа ръка за протестите в Казахстан, които разтърсиха централноазиатската страна през първите дни на 2022 г. Източникът, който поиска да остане анонимен, предоставя надеждна информация и анализи за EURACTIV вече повече от 10 години. Това е редактирана кратка версия на свидетелствата му.

„За да разберем Казахстан, трябва да имаме предвид, че това е страна, богата на ресурси, включително енергийни. Но богатствата са неравномерно разпределени, корупция има още от съветско време и тези, които са били на високи позиции в миналото, получиха голям дял от баницата. И въпреки че разочарованията се трупат, това не е единственото обяснение на ситуацията.

В Алмати, бившата столица и най-големият град в страната, интернетът бе пуснат отново едва във вторник (11 януари).“

Предупреждението, отправено от източника на този материал, е че информацията е била оскъдна.

„Протестите започнаха на 1 януари в западната провинция Мангистау след решение, взето предишния ден за либерализиране на цените на втечнения нефтен газ, популярно автомобилно гориво в Казахстан.

Цената му, която се равняваше на 50 тенге или 11 цента, се увеличи повече от два пъти. Така водачите се вдигнаха на протест, като към тях се присъединиха още много граждани. Това много бързо се превърна в социално и политическо протестно движение.

Исканията бяха оставка на правителството, подвеждане под отговорност на бившия лидер Нурсултан Назарбаев и отнемане на оставащите му официални функции. Трябва да се има предвид, че в Западен Казахстан, където започнаха протестите, Назарбаев не е популярен, това не е неговото племе.

На 4 януари протестите започнаха да се разпространяват от запад към цялата страна до Алмати на изток – бившата столица. През нощта на 4 януари пред кметството на Алмати се проведоха мирни шествия. Протестиращите не бяха въоръжени, а полицията не използваше огтостролно оръжие.

Същата нощ президентът Токаев свика заседание на съвета за сигурност, който обикновено се председателства от Назарбаев. Последният беше в Алмати на Нова година, но не се знае къде е бил след 3 януари.

Така Токаев обяви извънредно положение в цялата страна и полицейски час от 23 часа до 7 часа от 5-и до 19-и януари. Той обяви още, че Назарбаев вече не е председател на Съвета за сигурност, че постът се поема от него, цената на втечнения нефтен газ се връща на 50 тенге и че седмица по-късно ще обяви ново правителство и реформи.

На 5 януари сутринта нещата в Алмати се нормализираха, въпреки някои сблъсъци през нощта, които не бяха по-зрелищни от тези на „жълтите жилетки“ във Франция. Мнозина смятаха, че кризата, въпреки че е най-тежката в последните 30 години на независимост на страната, е приключила и че 3-годишният преход от Назарбаев към Токаев най-накрая се е осъществил, слагайки край на периода на съвместно управление.

Но през нощта хора от покрайнините на Алмати се спуснаха към града. Към 14ч. вече имаше много протестиращи, между 10 и 20 хиляди, които се събираха в посока центъра на града. Такъв брой протестиращи е безпрецедентен.

Приблизително 300 полицаи се насочиха към сградата на кметството, за да я защитят. Тълпата я атакува от две страни и за първи път сред демонстрантите се видяха огнестрелни оръжия.

Стана ясно, че магазините за ловно оръжие междувременно са били разграбени. Стана очевидно също, че протестиращите са добре организирани и че коли редовно им носят автоматични оръжия и железни пръти.

Тогава протестиращите започнаха да използват огнестрелно оръжие срещу полицейските сили, които всъщност са наборници на възраст между 18 и 20 години, носят основно палки и щитове и имат заповеди да не стрелят по протестиращите.

Полицейските сили се разпръснаха и бунтовниците (вече не можем да ги наречем протестиращи или демонстранти), на които бяха раздадени коктейли Молотов, подпалиха сградата на кметството от две страни.

След това влязоха в нея, а след това и в резиденцията на Назарбаев. Подпалиха и нея и нападнаха прокуратурата.

В Казахстан прокурорите носят униформи и в тези сгради има запаси от оръжие. Бунтовниците сложиха ръка на тези оръжия, обезоръжиха полицаите, които охраняваха сградата, пребиха ги и обезглавиха двама от тях.

Сред бунтовниците имаше хора от покрайнините, но и „брадатии” – салафити, които са много добре организирани и бяха дошли на групи от по 25 души, а после организираха групи от петима, в които всеки един от тях ръководеше четирима по-малко опитни участници. Това са хора с боен опит, добра физическа подготовка, които много бързо успяха да надвият полицията.

В нощта на 5-и срещу 6-и януари летището бе превзето от 800 бунтовници. Летището е на 12 километра от центъра на града и те се придвижвиха с коли, автобуси и камиони, след като изхвърлиха шофьорите им и свалиха регистрационните номера.

Бунтовниците не срещнаха съпротива на летището и овладяха сградите, пистата и дори някои самолети. Казахстанските специални части простигнаха едва на следващия ден, за възстановят реда.

Едновременно с това имаше и няколко атаки срещу полицейската централа, но за разлика от предишните случаи, полицаите използваха огнестрелно оръжие срещу въоръжените бунтовници, което доведе до жертви сред нападателите. Това обаче не може да бъде описано като „полицията стреля по мирните протестиращи“.

През същата нощ бунтовници нахлуха в студиата на телевизионния канал МИР (излъчващ програми от всички страни от Общността на независимите държави), Първи канал Евразия, офисите на уебсайта Zakon.kz и телевизионния канал KNK.

Бунтовниците обявиха пред журналисти на МИР, че искат да излъчат съобщение, но им беше казано, че това не е възможно, тъй като „бутонът за излъчване е в Москва“.

Съобщава се, че бунтовниците настояли да ги запишат и да ги излъчат по-късно, но все още не се знае какво е било посланието им. Останалите офиси на медиите са били празни, така че са били ограбени и цялата сграда е била опожарена.

На 6-и януари в Алмати имаше спорадична стрелба, като въоръжени снайперисти- бунтовници убиваха минувачи, сред които и млад мъж, син на декан на университета.

През нощта на 7-и януари бунтовниците се опитаха да превземат телевизионната кула, но не успяха. Престрелките продължиха 12 часа, до 09:00 часа.

Поемането на контрол над телевизията можеше да прекъсне телевизионните и радио предаванията, покриващи половината от територията на страната. При липсата на интернет от сутринта на 5-и януари, това би означавало пълно информационно затъмнение за населението и можеше да предизвика масова паника.

На 5-и януари научихме, че Токаев е призовал ОДКБ [Организацията на договора за колективна сигурност, пакт за взаимна отбрана] за помощ и че първите мироопазващи контингенти са пристигнали вечерта на 6-и.

Междувременно контролът върху критичната инфраструктура на града беше възстановен и научихме, че войските на ОДКБ са били свързани с Нурсултан. На 7-и и 8-и януари имаше спорадична стрелба от въоръжени бойци със снайпери, като на 8 януари бяха убити три деца, на 4, 11 и 15 години. Бяха разграбени хиляда магазина.

Съобщава се, че в нощта на 7-и срещу 8-и януари екстремистите са се оттеглили от Алмати в посока Киргизстан. Последният снайперистки огън е бил чут на 8-и януари.

Интерпретацията на Токаев за случилото се е, че това е опит за държавен преврат с участието на терористи, дошли от чужбина, с боен опит от Афганистан, Ирак и Сирия.

Според него, протестите са оглавени от бунтовниците от 5-и януари нататък, които са наброявали 20 000 души. Говори се, че много от тях са получавали по $700 на месец, за да бъдат готови от ноември-декември насам. На всички им са били обещани пари и възможност за плячкосване.

Очевидци твърдят, че бунтовниците са били много добре организирани. Според Токаев, без пристигането на силите на ОДКБ, терористите са щели да атакуват и президентския дворец в Нурсултан. Според думите на Токаев, е имало единен координационен център, въпреки че той не посочва къде се намира и кой стои зад него.

Като алтернатива има и три други възможни сценария.

Според първия, това е опит на кръга около Назарбаев да се свали Токаев. В този кръг влизат дъщеря му, племенниците му, шефът на тайните служби Карим Масимов, който междувременно беше обвинен в държавна измяна. Тази версия не изключва кръга на Назарбаев да използва услугите на ислямистки бойци.

Втората версия, разпространена в социални медии като Телеграм от кръгове, близки до Москва, основно счита, че протестите са били опит за „цветна революция“, подклаждана от САЩ.Според авторите на тази версия, мотивът е да се въздейства върху сегашното напрежение между Москва и Вашингтон заради Украйна. Теорията се потвърждава с аргумента, че ислямистки бойци се борят с проруския Асад в Сирия.

Третата версия е, че след оттеглянето на САЩ от Афганистан това е опит за дестабилизиране на Централна Азия чрез афганистански екстремисти. Въпреки че на пръв поглед съседите на Афганистан – Таджикистан и Узбекистан – са по-вероятните мишени, преминаването в Казахстан също не е проблем.

С известна предварителна подготовка такова преминаване може да се осъществи за три дни, времето между първите протести и първите прояви на насилие в нощта на 5-и срещу 6-и януари.

Трите хипотези също могат да бъдат и комбинирани помежду си по различни начини“, заключава източникът.