Различията между регионите не бива да стават пропаст

[Calin Stan/Shutterstock]

Eвропейският съюз си поставя все по-амбициозни цели за климата и цифровата трансформация. Обширният списък със задачи на европейските регионални и местни власти продължава да се разширява. От биологичното разнообразие до чистата енергия, устойчивата индустрия и технологичните иновации регионите на ЕС поемат по дълъг път, а много от промените ще трябва да се случат едновременно.

Оказва се, че кохезионната политика – инструментът на блока за икономическо и социално сближаване на регионите, ще трябва бързо да се адаптира към предизвикателствата на утрешния ден. Това е единственият начин Брюксел да ликвидира разделението между страните членки.

“Социалното и териториално сближаване между регионите на ЕС трябва да останат в центъра на европейските планове за възстановяване. Ако това не се случи усилията в подкрепа на инвестициите и растежа, може да доведат до повече регионални разделения“, заяви евродепутатът Юнус Омарджи за EURACTIV.

Шефът на комисията за регионално развитие в Европейския парламент подчерта, че пандемията COVID-19 засилва разделението между европейските региони по отношение на стандарта на живот, затова евроинституциите трябва да намерят начин за намаляване на различията.

Евродепутатът, който идва от френския остров Реюнион в Индийския океан с население от 860 хил. души, заяви, че “регионите плащат много висока цена заради пандемията“.

Въпреки че окончателните цифри все още са в процес на преговори между държавите-членки и Парламента, европейските лидери се споразумяха през юли да намалят финансирането за сближаване в следващия седемгодишен бюджет на ЕС до 330,2 милиарда евро. Тези средства са с 11,5% по-малко от отпуснатите 373,2 милиарда евро за намаляване на регионалните различия през периода 2014-2020 г.

Дори ако Евроарламентът се съгласи с по-ниските стойности за кохезия  в следващия бюджет, за да постигне съгласие с националните правителства, общият бюджет за сближаване и регионално развитие би бил с 1,2% повече в сравнение с предходния седемгодишен период. Увеличението е благодарение на допълнителното финансиране от 47,5 милиарда евро за краткосрочно възстановяване, което ще бъде взето като заем от капиталовите пазари.

Омарджи обаче заяви, че е загрижен от факта, че тези пари не се разпределят чрез механизмите, които европейските институции са съгласували, а вместо това държавите са избрали национални програми.

“Общият регламент е гаранция за поддържане на подход, основан на общността, и гаранция, че политиките на ЕС се прилагат последователно във всички държави-членки“, каза френският евродепутат.

“И затова съм малко загрижен за изборите, направени по отношение на фонда за възстановяване, който може […] да отвори пътя към ренационализация на политиките на ЕС.“, допълни той.

Държавите-членки ще изготвят национални планове за инвестиции и реформи за достъп до Механизма за възстановяване и устойчивост, който ще насочи по-голямата част от средствата, заети от пазарите за възстановяване.

Омарджи посочи, че “в основата на фонда стоят членовете от Договора за сближаване. Затова трябва да можем да гарантираме, че националните планове, които ще бъдат въведени от държавите, допринасят, а не отслабват териториалното сближаване.”

Предложението на Европейската комисия задължава държавите-членки да провеждат политики, които допринасят за укрепване на “икономическото, социалното и териториалното сближаване“ и намаляват „различията между нивата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони. ”

“В момента работим по регулации, които ще променят живота в регионите през следващите 10 години“, каза Омарджи и добави, че неговата комисия ще се съсредоточи и върху настояването за опростяване и гъвкавост, що се отнася до европейските фондове.

България получава 3 млрд. лева за развитие на регионите

Работният проект на новата Оперативна програма “Развитие на регионите“ за периода 2021-2027 г., който страната ни ще внесе за преговори в ЕК, бе одобрен на 9 септември.

Бъдещата оперативна програма ще бъде с бюджет от над 3 млрд. лв. Тя ще съдържа три  приоритетни оси. Първата ще е за градско развитие и в нея ще бъде съсредоточен 6% от ресурса за Европейския фонд за развитие на регионите на национално ниво за проекти за градско развитие на десетте най-големи общини.

Втората ос е за интегрирано териториално развитие на регионите, в която попадат 40 общини, чиито градски центрове са с население над 15 000 души. Те ще изпълняват интегрирани териториални инвестиции. Общините ще имат достъп до финансиране от останалите оперативни програми и най-вече Програмата за развитие на селските райони, с което ще се постигне изпълнението на огледални дейности и допълняемост на мерките между градски и селски общини.

Третата приоритетна ос на програмата е за техническа помощ, откъдето ще се финансират дейности за повишаване на административния капацитет на местно и национално ниво.

Средствата по първите две оси ще се отпускат по проекти за модернизиране на образователната инфраструктура, развитие на индустриалните паркове и енергийната ефективност. Сред приоритетните области остават и модернизирането на градския транспорт, здравеопазването и рехабилитацията на пътната инфраструктура. Ще продължи и финансирането за развитие на туристическата и културна инфраструктура, ремонти на градската среда и социална инфраструктура. „Икономическото развитие на регионите е ключов приоритет. Затова залагаме мерки с добавена икономическа стойност“, коментира заместник-министър Николова.

През октомври ще започне дейността на новите съвети за регионално развитие. В бъдещия програмен период тези съвети ще имат своята позиция за селектиране на проектите на регионално ниво.