Разширяването може да бъде разменна монета за реформиране на ЕС

Въпреки че призивите за реформа на ЕС набират скорост, няколко държави- членки се противопоставят на предложението за промяна на договора. В крайна сметка разширяването на ЕС може да се окаже основната разменна монета за стартиране на процеса на реформи. [Shutterstock/Pixelvario]

Докато призивите за реформа на ЕС набират скорост, няколко държави-членки се противопоставят на предложението за промяна на договора. В крайна сметка разширяването на ЕС може да се окаже основната разменна монета за стартиране на процеса на реформи.

След приключването на Конференцията за бъдещето на Европа, ЕС е обхванат от дискусия за реформа на блока, като Франция, Италия и Германия са особено заинтересовани от нея.

Заедно трите страни-основателки биха могли „сега наистина да постигнат нещо значимо за Европа“, заяви пред EURACTIV Марк Узан, директор в Центъра за европейска политика (CEP) в Париж. „Тази криза е повратен момент за Европа“, добави той.

От друга страна, почти половината от страните от ЕС се противопоставят на радикалните промени в договорите. 13 източноевропейски и скандинавски държави-членки предупредиха в съвместен документ с позиция за „необмислени и преждевременни опити за започване на процес към промяна на договорите“.

Няколко противопоставящи се държави-членки обаче вече смекчиха съпротивата си и показват известна готовност за диалог.

„Не сме против диалога за отваряне на договорите, но не смятаме това за единствения възможен подход“, заяви пред EURACTIV.cz министърът по въпросите на ЕС на Чешката република Микулаш Бек.

Други подписали съвместното писмо, противопоставящо се на реформата на ЕС, също смекчиха позицията си. Румънското външно министерство например заяви, че 13-те държави членки не изключват институционални реформи, когато са необходими, но искат да се избегне стартирането на такива процеси без задълбочен анализ.

Разширяването на ЕС

Вземането на решение от 27-те държави-членки за промяна на договора обаче ще бъде дълъг и труден процес – особено след като основните двигатели на този стремеж са всички западноевропейски държави.

Затова Франк Шимелфениг, професор и председател на Центъра за европейска политика към ЕТА в Цюрих, твърди, че „голяма реформа на договора е по-скоро малко вероятна“.

Полша се противопоставя яростно на всякаква реформа на договора.

„Това предложение е неприемливо за нас, тъй като това би означавало диктатура на най-силните държави в ЕС над по-малките страни, лишавайки нашия регион от глас“, заяви миналата седмица вицепремиерът на Полша Яцек Сасин.

Въпреки това разширяването е една от разменните монети на масата за преговори, която може да отвори вратите за реформа на ЕС.

Някои държави-членки, като Берлин или Мадрид, вече дадоха да се разбере, че ЕС трябва да бъде реформиран, преди да се стигне до по-нататъшно разширяване, тъй като в противен случай капацитетът за действие на блока ще бъде значително намален.

„Това може да бъде лост. Защото държавите, които са доста скептични по отношение на премахването на единодушието, особено в Източна Европа, същевременно имат силен интерес от разширяване. Човек би могъл да си представи определени компромиси там“, заяви Шимелфенинг.

„Тази връзка между разширяването и институционалната реформа всъщност е била в дневния ред на всеки кръг от разширяването“, добави той.

Реформа без промяна на договора

Съществуват обаче и варианти за институционална реформа, които не изискват промяна на договора.

Германия настоява най-вече за премахване на изискването за единодушие във външната политика – нещо, което вече е възможно съгласно действащите разпоредби на договора.

Докато държавите – основателки на ЕС, Иберийският полуостров и Европейската комисия силно подкрепят подобна стъпка, източноевропейските държави-членки са много резервирани.

„Единодушието“ предоставя лост на по-малките държави да договарят изключения – както в момента наблюдаваме например при петролните санкции. При система за гласуване с мнозинство това вече няма да е възможно. Не мисля, че тези държави ще се откажат лесно от тази възможност“, подчерта Шимелфениг.

Въпреки това унгарското вето върху санкциите на ЕС върху вноса на руски петрол доведе до някои корекции в позициите на тези държави-членки.

Така например заместник министър-председателят на Полша заяви, че настоящият „въпрос за санкциите“ показва, че изискването за единодушие „понякога наистина пречи“ на процеса на вземане на решения.

Естония изрази подобни опасения. Макар че министър-председателят Кая Калас подчерта, че по-малките държави-членки могат да бъдат „надвити при вземането на определени решения“, унгарското вето върху санкциите също се разглежда като проблем в Талин.

„Виждаме, че и сега Унгария блокира големите решения като санкциите на ЕС срещу Русия – може би и в наш интерес е Европа да функционира по-бързо“, каза Калас пред EURACTIV.

Въпреки това, дори и предишната опозиция срещу премахването на единодушието във външната политика да се разпада донякъде, Унгария вероятно ще наложи вето на всяка стъпка към гласуване с мнозинство във външната политика.

Единствената друга възможност за по-нататъшно развитие на ЕС без промяна на договорите е да се избере Европа на няколко скорости.

Макрон вече намекна за този вариант в речта си пред Европейския парламент миналата седмица, където заяви, че Европа не трябва да чака „най-скептичните или най-колебливите“.

Договорите вече позволяват подобна стъпка чрез засиленото сътрудничество, при което най-малко девет държави-членки могат да осъществят разширена интеграция.

Въпреки това, макар че Франция и Германия отдавна се застъпват за използването на тази възможност, досега тя рядко е била използвана.

„Освен този общ ангажимент към възможностите за диференцирана интеграция, всъщност при всички кризи се видя, че практическите пречки или практическите ползи са много ограничени и реалното прилагане изостава“, подчерта експертът по интеграция в ЕС Шимелфенинг.