Русия изгони западни дипломати в отговор на натиска за Навални

Борел и Лавров по време на пресконференцията след срещата им в Москва. [Handout photo/EPA/EFE]

Русия изгони дипломати от три европейски страни в петък, 5 февруари, за които твърди, че са участвали в протести в подкрепа на опозиционния лидер Алексей Навални, след като Европейският съюз обяви, че връзките с Москва са достигнали ново дъно.

Докато първият дипломат на ЕС Жозеп Борел бе в Москва, Русия обвини дипломати от Полша, Германия и Швеция, че са присъствието на “незаконни протести” на 23 януари в подкрепа на Навални и ги обяви за персона нон грата.

Западът остро осъди ареста на Навални, който бе задържан на влизане в Русия в средата на януари, репресиите срещу масовите демонстрации на поддръжниците и решението на съда от вторник да преобразува условната присъда на 44-годишния критик на Кремъл в ефективна.

Москва обяви, че експулсира неуточнен брой дипломати само часове след срещата на Борел с руския външен министър Сергей Лавров, на която трябваше да бъдат обсъдени връзките между Брюксел и Москва.

Външното министерство не даде подробности как дипломатите са участвали в протестите, а само обяви, че Русия очаква чуждестранните дипломати “стриктно да спазват нормите на международното право”.

Русия реагира остро срещу подкрепата на Запада за Навални, който е най-видният опонент на президента Владимир Путин, и обвини Европа и САЩ, че се намесват във вътрешните ѝ дела.

“Връзката ни наистина е в труден период”, каза Борел на Лавров по време на разговорите, и добави, че отношенията са “под сериозно напрежение и случаят с Навални е критичен момент”.

Борел и Лавров заявиха, че има надежди за сътрудничество в някои области, включително по отношение на пандемията, но съобщението за експулсирането едва ли ще помогне за облекчаване на напрежението.

В изявление в петък Борел каза, че е научил за решението за експулсиране на трима европейски дипломати при срещата си с Лавров. Борел “категорично осъди това решение и отхвърли твърденията, че те са провеждали дейности, несъвместими със статута им на чуждестранни дипломати”.

Германският канцлер Ангела Меркел определи действието като “неоправдано”, докато шведското външно министерство заяви, че решението е “напълно необосновано” и предупреди, че си запазва правото “на подходящ отговор”. Германското външно министерство привика руския посланик на спешен разговор след експулсирането „и много ясно изрази пред него германската позиция“, добавя съобщението от министерството.

Френският президент Еманюел Макрон също категорично осъди случващото се “от началото до края – от отравянето му (на Навални) … до днешното решение на Русия за експулсиране на германски, полски и шведски дипломати”.

Полша заяви, че това може да доведе до “по-нататъшно задълбочаване на кризата в двустранните отношения”.

Посещението на Борел е първата визита в Русия на първи дипломат на ЕС от 2017 г. насам, след години на влошени отношения, породени от анексирането на Крим през 2014 г.

В Москва Борел чу от Лавров, че ЕС е “ненадежден партньор” и действа все повече и повече “като САЩ”. Думите на Лавров бяха отговор на забележката на Борел, че отношението към Навални е критична точка във връзката на ЕС и Русия.

Към посещението на Борел в Русия нямаше добри очаквания, като не всички страни от ЕС подкрепиха визитата.

Някои критици нарекоха „провокативна хореография“ това, че докато Борел бе в Русия Навални се появи в стъклена клетка в московска съдебна зала, по обвинение, че е наклеветил ветеран от Втората световна война. Ветераните са идеализирани в Русия като спасители. “Това дело като цяло беше замислено като някакъв пиар процес, защото Кремъл се нуждае от заглавията: Навални клевети ветеран“, каза той Навални съда. “Намирам го за отвратително и непоносимо … Използвате го (ветерана) като марионетка … подигравате се с 95-годишен мъж.”

Въпреки призивите от балтийските страни, Полша, Италия и Румъния, министрите на външните работи на ЕС през януари решиха да се въздържат от момента да налагат нови санкции на Русия в отговор на задържането на Навални.