Русия и Европа продължават спора за Втората световна война

Генерална репетиция на парада за Деня на победата в Москва, 20 юни 2020 г. [EPA-EFE / SERGEI CHIRIKOV]

Кремъл и Европа кръстосаха словесни шпаги заради наследството от Втората световна война. Двете страни взаимно се обвиняват в цинично пренаписване на историята за политическа изгода.

Победата на СССР над нацистка Германия е особено важна за президента Владимир Путин, който впрегна военния триумф на СССР през 1945 г., за да разбуди националната гордост сред руснаците днес.

В сряда Путин ще проследи мащабното военно шествие по Червения площад в Москва, с което ще бъде отбелязана 75-годишнината от победата на СССР във Втората световна война.

Обвиненията в исторически ревизионизъм наливат още масло в огъня на фона на влошаването на отношенията между Русия и Европа заради войните в Сирия и Украйна и твърденията за политическа намеса.

В месеците преди пандемията Путин говореше за Великата отечествена война при всеки удобен случай – за съветската борба срещу нацистка Германия и за сблъсъка на наративите между Русия и Европа.

Путин повдигна въпроса за Втората световна война по време на неформални срещи с лидери на бивши съветски страни, на годишната си пресконференция, в срещи с предприемачи и в обръщение към генералите.

“Длъжни сме да защитаваме истината за победата. Ако не го направим, какво ще кажем на децата си, след като лъжата плъзне по света като чума?”, посочи в обръщение към парламента Путин през януари. Президентът каза, че е страстен читател на исторически книги за периода. Наскоро той публикува обширна статия на английски, в която обвинява Запада в подли опити да оскърби Русия чрез пренаписване на историята на Втората световна война.

Остра размяна на реплики

“За Путин темата за Втората световна война е в основата на националната му идея за руски Ренесанс, Русия като световна сила, въздигането на страната”, посочва историкът Виталий Димарски. Според него популяризирането на спомените за Втората световна война помага на президента да обедини руснаците около обща национална идея.

Москва влезе в дипломатически схватки с ЕС и с лидери на бивши комунистически страни като Полша и Украйна, които се противопоставят на позицията на Русия. През декември Путин осъди “невероятния цинизъм на Варшава” и обвини Полша, че е екзекутирала евреи през 1945 г., както и че е сключила споразумение с Хитлер в началото на войната.

Полският премиер Матеуш Моравецки определи коментарите като глупости. Заради присъствието на Путин тази година Полша бойкотира възпоменанието на жертвите на Холокоста в Израел.

През септември руският президент отправи критики към резолюцията на Европейския парламент, която осъди поделянето на Полша между СССР и Германия през 1939 г. Путин отхвърли изявлението, като заяви, че това е опит СССР и нацистка Германия да се представят в една светлина.

Втората световна война избухва, след като нацистка Германия и Съветският съюз нахлуват в Полша през септември 1939 г. чрез секретна клауза в пакта Молотов-Рибентроп.

Москва посочва, че споразумението е било необходимо, след като Европа е изоставила Съветския съюз срещу Германия, като е подписала Мюнхенското споразумение от 1938 г., което доведе до анексирането на Западна Чехословакия от нацистка Германия.

Политиката, а не историята

Русия също обвинява Запада, че омаловажава ролята ѝ във войната, както и огромните човешки загуби – 27 милиона жертви – докато в същото време преувеличава приноса на САЩ и Великобритания.

Според Москва, десантът на съюзническите войски в Нормандия през юни 1944 г. е само отделен епизод в победата над нацистите и не е решаващ за изхода на войната.

Москва обяви, че е изключително възмутена, след като в официален пост в Туитър през май Белият дом не спомена Съветския съюз сред страните, победили нацистка Германия.

Победата на Съветския съюз във Втората световна война му спечели водеща роля в следвоенния световен ред, включително нова територии и членство в Съвета за сигурност на ООН.

Според Кремъл, това наследство трябва да обедини народа срещу противниците на Русия, посочва историкът Димарски.

“Цялата тази кавга с Европа няма общо с историята, тя е свързана с политиката”, посочва той.