Преговорите в Истанбул: Русия обеща да намали операциите си в Северна Украйна

Снимка, предоставена от пресслужбата на турския президент, показва турския президент Ердоган (вляво), който посреща делегациите на Русия (вдясно) и Украйна (вляво) преди преговорите им в двореца Долмабахче в Истанбул, Турция, 29 март 2022 г. Делегациите на Русия и Украйна трябва да възобновят преговорите на четири очи в Истанбул през деня. [Handout photo/EPA/EFE]

По време на мирните преговори във вторник (29 март) Русия обеща да намали военните си операции около Киев и Северна Украйна. От своя страна Украйна предложи да приеме неутрален статут, но с международни гаранции, че ще бъде защитена от нападения.

Преговорите в дворец в Истанбул се проведоха в момент, в който руската инвазия беше спряна на повечето фронтове от силна съпротива, а украинците си възвърнаха територии при контраатаки, дори докато цивилни граждани се намират в капан в обсадените градове.

„За да се повиши взаимното доверие и да се създадат необходимите условия за продължаване на преговорите и постигане на крайната цел за съгласуване и подписване на (споразумение), беше взето решение за радикално намаляване на военната активност в направленията Киев и Чернигов“, заяви пред репортери руският заместник-министър на отбраната Александър Фомин.

Генералният щаб на Русия ще разкрие повече подробности за тези решения след завръщането на руската делегация в Москва, добави Фомин.

Разговорите, проведени в Истанбул във вторник, бяха първата лична среща между страните от 10 март насам.

Русия започна инвазията си в Украйна на 24 февруари и не успя да превземе нито един голям украински град, след като срещна ожесточена съпротива.

Предложенията на Украйна по време на разговорите бяха най-подробните, които някоя от страните е представяла публично.

Украинските преговарящи заявиха, че според техните предложения Украйна ще се съгласи да не се присъединява към съюзи или да приема бази на чужди войски, но сигурността ѝ ще бъде гарантирана при условия, подобни на „член 5“ – клаузата за колективна отбрана на НАТО.

Те посочиха Израел и членовете на НАТО Канада, Полша и Турция като страни, които биха могли да помогнат за предоставянето на такива гаранции. Русия, Съединените щати, Великобритания, Германия и Италия също биха могли да предоставят гаранции.

Предложенията ще включват 15-годишен период на консултации относно статута на анексирания от Русия Крим и ще могат да влязат в сила само в случай на пълно прекратяване на огъня, заявиха преговарящите.

Съдбата на югоизточния регион Донбас, който Русия изисква от Украйна да отстъпи на сепаратистите, ще бъде оставена настрана, за да бъде обсъдена от украинските и руските лидери, добавиха те. Всяко мирно споразумение ще изисква провеждането на референдум в Украйна.

Главният руски преговарящ Владимир Медински заяви, че ще разгледа украинските предложения и ще докладва за тях на президента Владимир Путин. Украинските преговарящи призоваха за среща между Путин и президента Володимир Зеленски.

„Ако успеем да консолидираме тези ключови разпоредби … тогава Украйна ще бъде в състояние действително да фиксира сегашния си статут на неблокова и неядрена държава под формата на постоянен неутралитет“, заяви украинският преговарящ Олександър Чали.

„Няма да приемаме чужди военни бази на наша територия, както и да разполагаме военни контингенти на наша територия, и няма да влизаме във военно-политически съюзи“, каза той. Военните учения ще се провеждат със съгласието на страните-гаранти.

Бомбардирани градове

.Повече от месец след началото на войната, най-голямото нападение срещу европейска държава след Втората световна война, повече от 3,9 милиона души са избягали в чужбина, убитите и ранените са хиляди, а икономиката на Русия е смазана от санкции.

В южния пристанищен град Мариупол, обсаждан от руските сили от първите дни на войната, по непроверени данни от кмета на града са загинали близо 5000 души.

В частите на града, които сега се държат от руските войски, малкото видими жители изглеждат като призраци сред овъглените и бомбардирани жилищни блокове. Малко момиченце в розово пухкаво палто и жълта плетена шапка си играе с пръчка сред руините, докато в далечината се чуват експлозии. Някой претърсва отломките с ръчна количка.

„Вижте запасите ни от храна. Ние сме осем души. Имаме две кофи картофи, една кофа лук“, казва Ирина, инженер, в апартамент, чиито прозорци са били взривени. Те са варили супа на импровизирана печка на стълбището.

На други места обаче украинските сили напреднаха през последните дни, като си върнаха територии от руските войски в покрайнините на Киев, в североизточната част и в южната част, докато инвазията на Москва се забави в лицето на силната съпротива.

Районът, отвоюван от украинските сили североизточно от столицата по пътя към село Русанив, беше осеян с изгорели танкове и парчета руски униформи. Околните къщи са разрушени. Украинец в униформа копаеше яма в земята, за да погребе овъглените останки на руски войник.

В южния град Николаев ракета е пробила дупка в главната административна сграда. Властите съобщиха, че най-малко седем души са загинали, а 20 са ранени, включително 18, които спасители са извадили от развалините. Руският министър на отбраната Сергей Шойгу заяви, че Русия до голяма степен е приключила първата фаза на военното си нападение, намалила е военния потенциал на Украйна и сега ще се съсредоточи върху районите в югоизточната част на страната, за които претендират сепаратистите.

В края на миналата седмица Москва направи подобна декларация, която на Запад се тълкува като знак, че се отказва от първоначалните си цели за сваляне на правителството в Киев.

Русия нарича мисията си „специална операция“ за разоръжаване и „денацификация“ на Украйна. Западът твърди, че тя е започнала непровокирана инвазия.

Руският милиардер Роман Абрамович беше на мястото на разговорите. Кремъл заяви, че той е бил там като посредник, но не е бил част от руската делегация. Русия, Съединените щати и Украйна омаловажиха съобщенията в медиите, че той може да е бил отровен по време на предишна мирна мисия.

Преди разсъмване в цяла Украйна прозвучаха сирени за въздушно нападение, което е последният признак, че Русия все повече разчита на удари на далечни разстояния. Във вторник руското министерство на отбраната съобщи, че през нощта е нанесло удар по голям склад за гориво в западната област Ровно, далеч от всякакви бойни действия.

В обръщение в понеделник вечерта украинският президент Володимир Зеленски повтори призивите си към Запада да продължи да наказва Москва за нейното нахлуване, включително да разшири санкциите, за да забрани износа на енергия.

„Ние, хората, които сме живи, трябва да чакаме. Нима всичко, което руските военни са направили до момента, не дава основание за ембарго върху петрола?“