Руските дипломати – нежелани в европейските столици

Работник, заснет на 9 април 2022 г., се опитва да почисти табелата на руското посолство в София, която предишния ден е залята с червена боя от протестиращите срещу войната в Украйна. [Георги Готев]

Руският дипломат Сергей Андреев се е чувствал нежелан по улиците на Варшава още преди протестиращите да го залеят с червена течност, хвърлена в лицето му тази седмица.

Скоро след нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари Андреев, който е посланик на Москва в Полша, откри, че банковите сметки на посолството са замразени. Опитите да се срещне с полски официални лица за каквото и да е ниво на дипломатически разговор са били невъзможни, казва той.

Бръснарят му отказал да го подстриже. Застрахователните компании отказали да покрият разходите за автомобилите на посолството, каза Андреев.

„На практика сме изолирани“, каза той пред Ройтерс преди инцидента с боята в понеделник.

В европейските столици руските дипломати получават студен душ – от дипломатически експулсирания от страна на правителствата до протести на граждани и отказ на услуги от страна на компаниите.

Правителствата на Европейския съюз са експулсирали най-малко 400 руски дипломати и помощен персонал. Варшава конфискува сграда, свързана с руското посолство, а Осло преименува улицата пред руската мисия „площад Украйна“.

В резултат на 10-седмичните бомбардировки на Русия над Украйна загинаха хиляди хора, повече от една четвърт от населението напусна домовете си, а градове бяха изравнени със земята. Европейците възприемат това като непровокирана агресия от страна на президента Владимир Путин, който твърди, че това, което нарича специална военна операция, е започнала, за да защити Русия.

Западните държави реагираха, като въоръжиха украинската армия и наложиха мащабни санкции на руския елит и финансова система.

Премеждията на дипломатите не могат да се сравнят с разрушенията от войната или с по-широкия отговор на Запада, но те са ярък пример за дълбочината на чувствата срещу инвазията и засегнаха Москва.

След като посолствата в Рим, София и Прага бяха заляти с червена боя, обществените протести накараха руското външно министерство да предупреди дипломатите да внимават, когато излизат навън. През април в Лондон протестиращи натрупаха кухненски съдове и уреди пред мисията на Русия във връзка със съобщенията за руски грабежи в Украйна.

„Има нападения, на практика терористични актове срещу нашите институции и срещу физическата сигурност на дипломатите“, заяви руският външен министър Сергей Лавров пред телевизия „Россия 24“.

„Сега не им препоръчваме да излизат“ сами, каза Лавров, като нарече антируската атмосфера, подклаждана от Запада, дискриминационна.

В понеделник Андреев беше на съветското военно гробище във Варшава, за да положи цветя по случай 77-ата годишнина от победата над нацистка Германия. Той беше заобиколен от протестиращи – някои от тях държаха украински знамена и скандираха „фашисти“ по адрес на руската делегация – преди жена да хвърли в лицето му червена течност.

Руското външно министерство заяви, че е изпратило остра нота до полските власти, които обвини, че „на практика са се наговорили“ с протестиращите. През април Андреев заяви пред Ройтерс, че Полша е нарушила Виенската конвенция, която определя правилата за приемане на дипломати. Посолството не предостави повече коментари след протеста в понеделник.

Полското министерство на външните работи определи инцидента като достоен за съжаление, като заяви в изявление, че „дипломатите се ползват със специална защита, независимо от политиката, провеждана от правителствата, които те представляват“.

Миналия месец швейцарската полиция съобщи на Ройтерс, че е имало „прояви на недоволство, заплахи и материални щети по отношение на руското посолство“ и полицията е направила корекции в сигурността. В Букурещ на 6 април загина шофьор, който блъсна колата си в портата на руското посолство.

Както и във Варшава, руското посолство в Париж изпитва недостиг на финансови средства, като Москва е инструктирала дипломатите там да намалят до минимум разходите си, според информация от дипломатически източник от страна, която не е наложила санкции на Русия и продължава да контактува с посолството. От посолството отказаха коментар.

В Литва двете основни банки са прекратили или ще прекратят паричните преводи от и за Русия и Беларус, а подобно на Полша застрахователните компании са отказали да застраховат автомобилите на посолството.

„Те не застраховат щетите на руското посолство“, каза Андрюс Романовскис, председател на Литовската асоциация на застрахователите. „Моето разбиране е, че тези решения не са от търговско естество, а са свързани с репутацията и моралния избор.“

Руското посолство в литовската столица Вилнюс потвърди проблемите си.

„Напоследък посолството се сблъсква с редица проблеми в банковия и застрахователния сектор, както и с изпълнението от страна на някои компании на задълженията им по съществуващи договори“, заяви прессекретарят Александър Кудрявцев.

Чешката столица Прага промени името на улицата на посолството на улица  „Украинските герои“, а районът, в който се намира руското посолство, поиска неизползваната сграда на руското училище, откакто чехите изгониха десетки руски дипломати, да бъде предоставена за децата на украинските бежанци.

Мерките доведоха до ответни действия от страна на все по-изолираната Русия, която изгони неопределен брой европейски дипломати.

Полското външно министерство заяви, че около посолството му в Москва са разкопани улици, а работата на посолството и консулствата му е „ограничена по всякакъв начин от руската страна“.

Руското външно министерство не отговори веднага на молбата за коментар.