САЩ инвестират в инициативата “Три морета”, за да изпреварят Русия и Китай

Президентът Румен Радев прие от естонската си колега Керсти Калюлайд домакинството на инициативата за регионално сътрудничество „Три морета“. Снимка: Прессекретарят на Президентството

На виртуалната среща на върха на Инициативата “Три морета”, проведена в Естония в понеделник, бе отчетена допълнителна консолидация между нейните 12 членове. В същото време САЩ започнаха да възприемат проекта като средство за спечелване на геополитическата битка за “сърца и умове“ в региона. А именно там се опитват да намалят китайското и руското влияние.

Инициативата, създадена през 2015 г. по предложение на полския и хърватския президенти Анджей Дуда и Колинда Грабар-Китарович. Тя започна като форум за обсъждане на съвместни транспортни, енергийни и цифрови инфраструктурни проекти за региона.

Форумът обединява 12 държави от ЕС – Австрия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения – страни между Балтийско, Черно и Адриатическо море.

Досега инициативата вече е подкрепила няколко инфраструктурни проекта като Via Carpatia, преминаваща от Клайпеда в Литва до Солун в Гърция, железопътната връзка Rail Baltica от Варшава през Рига до Талин с фериботен прелез до Хелзинки, както и Дунав-Одер – Елба по вътрешните водни пътища.

Полска и румънска банка създадоха търговски инвестиционен фонд 3SI за привличане на международен капитал от частния сектор в инфраструктурните проекти на региона. Засега обаче инициативата остава политически разделена и трудно привлича финансиране за своите проекти.

В Талин ръководството на Amber Infrastructure Group обеща обща инвестиция от 923 милиона евро, докато Полша обяви увеличение на инвестицията си във фонда с 250 милиона евро. България ще внесе 20 млн. евро.

Президентът на Естония и домакин на върха Керсти Калюлайд определи срещата като “консолидация на върха“, която “подчерта политическия и финансов ангажимент“ на нейните членове.

Заместник-министърът на външните работи на Полша Павел Яблонски коментира преди срещата, че “от преобладаващо политически проект инициативата ще се превърне в икономически“.

В същото време някои от приоритетните проекти на Инициативата “Три морета” се ползват с 50 до 75% финансиране от Европейската комисия.

През предишните седмици Калджулайд многократно подчертаваше, че проектът не се конкурира с ЕС, а по-скоро е насочен към запълване на пропастта между региона и западноевропейските му партньори.

“Трябва да растем бързо, трябва да догоним Западна Европа. В същото време не сме използвали целия наличен потенциал в икономиката на региона – образно казано – всички маршрути минават от Изток на Запад, но не сме свързвали преминаването от Север на Юг“, добави естонската президентка Керсти Калюлайд.

Заместник-председателят на Комисията Маргрете Вестагер също подкрепи проекта, като заяви, че той е “наистина трансграничен, има същите ценности, които целият Съюз насърчава – сближаване и конвергенция, а инфраструктурата е ключова за тези две цели“.

Силен интерес на САЩ към инициативата

Вашингтон е най-големият привърженик на инициативата и държи да инвестира в региона, като внимателно следи Русия и нарастването на китайските инвестиции в съседните Западни Балкани.

През октомври комисията по външни работи на Камарата на представителите на САЩ единодушно прие предложение за резолюция в подкрепа на Инициативата “Три морета”.

Резолюцията съдържа планове за увеличаване на енергийната сигурност и свързаност в инфраструктурата на региона. В нея се казва, че Русия “използва енергията като оръжие за оказване на натиск  или подкопаване на свободата и демокрацията в Европа“.

На срещата на върха в Талин американската делегация обяви инвестиция от 300 милиона долара чрез Американската корпорация за финансиране на развитието (DFC) във Фонда “Три морета”. Инвестицията трябва да да бъде финализирана през декември.

В същото време заместник-министърът на САЩ за икономически растеж, енергетика и околна среда Кийт Крач обяви американския ангажимент да допринесе с 30% от вноските на 12-те държави от инициативата, взети заедно, до максимум 1 милиард евро.

„Колкото повече инвестира всяка държава, толкова повече ние инвестираме“, каза Крак.

По време на последните си посещения в Чехия, Словения, Австрия и Полша, държавният секретар на САЩ, Майк Помпео обобщи целите на Вашингтон: “Имаме възможността да запазим страните в Европа силни, свободни и обвързани със САЩ, точно както моята страна иска”.

Тогава основната задача на Помпео беше да събере подкрепа в Европа за антикитайски натиск, като съветва европейските страни да не използват технологията, доставяна от китайската телекомуникационна компания Huawei за 5G мрежи. Помпео ги посъветва се присъединят към американския план “5G Clean Network Security“.

Полско-американско ядрено сътрудничество

По време на срещата на върха беше подписано 30-годишно междуправителствено споразумение между Вашингтон и Варшава за бъдещо сътрудничество в развитието на полската програма за гражданска ядрена енергетика.

“Ядрената енергия ще осигури чисти и надеждни доставки на електроенергия за жителите на Полша и ще бъде част от диверсификацията на енергийния микс“, каза Майк Помпео.

Румен Радев прие домакинството на  “Три морета”

На символична церемония в Талин българският президент Румен Радев прие от естонската си колега Керсти Калюлайд домакинството на инициативата за регионално сътрудничество “Три морета“.

“България няма да се фокусира единствено върху предизвикателствата от настоящето. Амбицията ни е да поставим акцент върху предизвикателствата на бъдещето и да намерим общи решения за тях“, заяви президентът Радев при приемането на домакинството.

След края на срещата на върха в Талин българският държавен глава заяви, че като домакин страната ни ще продължи да насърчава политическия диалог на най-високо равнище между страните участнички. Заедно с останалите държави България ще продължи да развива механизми за подобряване на процеса по взимане на решения в рамките на „Три морета“.

“Това е от особена важност, за да можем да привлечем към Инвестиционния фонд все още колебаещите се държави, както и международни финансови институции и представители на частния сектор“, отбеляза президентът Радев.

Той посочи като най-големи предизвикателства определянето на критерии за печелившите проекти и създаването на ясни механизми за отпускане на финансиране.

Президентът призова по-бързо да се премине от политическо говорене към реални действия.