САЩ, Норвегия и Канада се включват в проекта на ЕС за военна мобилност

Войници теглят въжета, преминавайки река Елба на граничния пункт между Storkau (Elbe) и Hohengoehren, в Германия, 23 октомври 2020 г. [EPA-EFE / CLEMENS BILAN]

Министрите на отбраната от ЕС договориха в четвъртък, 6 май, да позволят на САЩ, Норвегия и Канада да се присъединят към проекта за военна мобилност на блока. Проектът е считан като “магическа формула“ за сътрудничество между ЕС и НАТО в областта на отбраната, предназначен да осигури безпроблемното придвижване на военна техника в рамките на Съюза, както и да отговаря при кризи.

“Техният опит ще допринесе за проекта и заедно с това за подобряване на военната мобилност в рамките на ЕС и извън него“, заяви след споразумението върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и председател на срещата Жозеп Борел.

“Това ще направи отбраната на ЕС по-ефективна и ще допринесе за укрепване на нашата сигурност“, добави той.

Това е първият случай, в който ЕС ще позволи на държави извън блока да се присъединят към неговата рамка за Постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) състояща се от 46 военни проекта, ясен знак за подобряване на сътрудничеството между ЕС и НАТО.

Формално създадена през декември 2017 г., рамката за ПСС (Permanent Structured Cooperation, или PESCO) има за цел да задълбочи сътрудничеството между 25-те участващи държави-членки на ЕС в областта на отбраната, да подпомогне финансирането, общото развитие и разгръщане на въоръжените сили, както и да направи отбранителния сектор на ЕС по-гъвкав и независим от САЩ.

Тя не представлява съвместна военна сила, но някои членове на ЕС изразиха опасения от дублиране и самостоятелни акции.

Военната мобилност има за цел подобряване обмена на информация между страните от ЕС и намаляване на бюрокрацията по границите, включително хармонизиране на митническите правила, за да се даде възможност за бързо разполагане и по-лесен транспорт на военна техника, обясниха дипломати.

Над 70 000 американски военнослужещи са разположени в Европа, отчасти за да успокоят Естония, Латвия, Литва и Полша, че ще бъдат защитени в случай на руска агресия.

В момента Канада ръководи бойна група на НАТО в региона, a Норвегия се счита за ключ към сигурността в Северна Европа – особено в арктическия регион.

С решението трите страни ще се присъединят към ръководения от Холандия проект, насочен към облекчаване на бюрократичните процедури, които забавят значително разполагането на войските по суша, море и въздух.

“Много сме доволни (…) да приветстваме три важни държави от НАТО в този проект на ЕС. Скоро ще изпратя официалните писма с покани“, заяви холандският министър на отбраната Анк Бийлевелд.

“В момента съществуват административни и инфраструктурни бариери, които затрудняват преминаването на военния персонал и техника през Европа. Често за един турист е по-лесно да пътува през ЕС, отколкото за военния персонал “, добави тя.

През следващите седем години ЕС е заделил 1,7 милиарда евро, за да подпомогне засилването на военната мобилност на блока, включително чрез подобряване на инфраструктурата – мостове, железопътни линии и пътища.

Ново измерение на настоящата политика на ЕС за Трансевропейска транспортна мрежа  (TEN-T) разглежда прилагането и развитието на европейска мрежа от железопътни линии, пътища, вътрешни водни пътища, морски маршрути, пристанища, летища и железопътни терминали.

В рамките на следващия Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) е предложено и съфинансиране с двойна употреба (гражданско-военно) на проекти за транспортна инфраструктура.

“Нуждаем се от стандартизация както на граждански проекти, които отговарят на военните изисквания, така и на самите изисквания“, призова през март Йорг Волмер, главнокомандващ на Обединените сили на НАТО в Брунсум.

Германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер определи този ход като „гигантски скок в нашето сътрудничество“.

Тя заяви, че привличането на страните е „огромна стъпка по отношение на практическите способности на европейските въоръжени сили. И ние виждаме това като поредната голяма стъпка по отношение на трансатлантическата свързаност и сътрудничеството на ЕС и НАТО. ”

“Пътят на ЕС към разработване на по-силна, по-суверенна, по-обединена и по-стратегическа политика в областта на отбраната и сигурността трябва да се засили и при никакви обстоятелства да подкопава трансатлантическото сътрудничество и НАТО“, заяви евродепутатът Дейвид Макалистър, ръководител на комисията на Европейския парламент по външни работи пред EURACTIV.

“Примерът с военната мобилност показва, че е възможно да се изградят значими структури в рамката на ЕС и да се проправи път за по-силно и по-амбициозно сътрудничество с партньорите в областта на отбраната“, добави той.

Ще бъдат ли привлечени нови членове?

Въпреки че не е имало конкретни разговори с Великобритания, която заедно с Франция беше една от най-големите военни сили на ЕС, може и още държави извън блока да пожелаят да присъединяване, твърдят дипломати.

“Също така за трансатлантическото сътрудничество е много важно доброто партньорство между членовете на ЕС и съюзниците в НАТО“, при условие за анонимност, заяви един от дипломатите.

За пръв път в края на октомври EURACTIV предаде, че ЕС-27 са договорили условия, които да позволят на страни извън блока да участват в съвместни отбранителни проекти.

Съгласно сделката, реализирана по време на германското председателство на ЕС, трети държави могат да кандидатстват само ако отговарят на строг набор от политически, правни и „съществени“ условия.

Политическите условия за участие на трети държави се свеждат до случаи, в които те осигуряват “значителна добавена стойност“ към военния проект и споделят “ценностите, на които се основава ЕС“, което означава, че те не противоречат на интересите му в областта на сигурността и отбраната.

Много дипломати от ЕС са съгласни, че наборът от политически условия на практика изключва Русия, Китай и Турция.

Аутсайдерът Турция

През Ноември EURACTIV съобщи, че членката на НАТО и кандидат за членство в ЕС Турция, вероятно ще остане извън рамката на ПСС, поне докато спорът с Кипър и действията в Източното Средиземноморие не бъдат разрешени и напрежението около конфликта с Гърция и Франция не бъде отстранено.

ЕС държи Анкара на една ръка разстояние от инициативите си, въпреки че Турция, с една от най-големите военни части в Европа, е асоцииран член на Западноевропейския съюз (ЗЕС) и нейната агенция по въоръженията (предшественик на Европейската агенция по отбрана). Освен това е член на НАТО и участва в Организацията за сътрудничество в областта на въоръженията.