Скоро се очаква голямо споразумение между Сърбия и Косово

"Ще имаме друга среща между главните преговарящи следващата седмица. Надяваме се, че ще успеем да обявим много важно споразумение и също така се надявам да съберем двамата лидери в Брюксел на третата среща на върха преди лятната ваканция“, каза Лайчак. [EPA-EFE/JAKUB KACZMARCZYK]

Косово и Сърбия ще подпишат голямо споразумение като част от диалога, подпомаган от Европейския съюз през следващите седмици, заяви специалният пратеник на ЕС за Балканите Мирослав Лайчак.

От 2011 г. насам са подписани 33 споразумения, които се изпълняват частично и избирателно, а критичният въпрос за взаимното признаване никога не е бил на масата. Главните преговарящи са се срещали няколко пъти, но все още не са уредили въпросите за дневния ред за официална среща между лидерите на Косово и Сърбия.

„Ще имаме нова среща между главните преговарящи следващата седмица. Надяваме се, че ще успеем да обявим много важно споразумение и също така се надявам да съберем двамата лидери в Брюксел на третата среща на върха преди лятната ваканция“, каза Лайчак.

Той също така добави, че е имало напредък между двете страни въпреки трудностите. Според Лайчак преговарящите са се срещали многократно и обсъждат изпълнението на няколко споразумения, които вече са подписани, но са останали на хартия до момента.

През май премиерът на  Косово Албин Курти и сръбският президент Александър Вучич вечеряха с Лайчак в Берлин, след като всяка партия се срещна поотделно с германския канцлер Олаф Шолц. Неформалната вечеря беше  опит  за възраждане на диалога, който остава замразен от юли 2021 г.

Косово и неговите съюзници очакват диалогът да приключи с взаимно признаване, срещу което Сърбия е категорично против.

Още миналата седмица Вучич  потвърди, че Сърбия няма намерение да признава независимостта на Косово. Но взаимното признаване не е единственият въпрос на масата за преговори, който включва разногласия за изчезнали лица, геноцид и кланета срещу етнически албанци, както и желанието на Белград да създаде общинска асоциация само на сърби.

Лайчак говори и за предстоящите срещи в Брюксел между лидерите на Европа и Западните Балкани, където  ще бъдат разгледани и преговорите за преговорите на Албания и Северна Македония за членство в блока.

„И двете страни отговарят на всички критерии. И разбира се, те са готови. Трябва да призная съвсем искрено, че проблемът е в нас, в Европейския съюз, тъй като все още не сме постигнали консенсус в целия блок по този въпрос“, добави той.

„Сърбия няма желание да признае Косово“, потвърди президентът Александър Вучич пред сръбските медии миналата седмица след многократни призиви от ЕС за взаимно признаване.

Коментарите на Вучич бяха в отговор на доклад, одобрен от комисията по външни работи на Европейския парламент във вторник (14 юни). Докладът за Сърбия заключава, че окончателното споразумение между Белград и Прищина трябва да завърши с взаимно признаване.

Докладът също така призова Сърбия да приведе външната си политика в съответствие с ЕС и  да наложи  санкции на Русия за нейното нахлуване в Украйна.

Вучич обясни, че диалогът  между Косово и Сърбия, подпомаган от ЕС,  трябва да се съсредоточи върху нормализирането на отношенията, но отказа да отстъпи по отношение на взаимното признаване, за което настояват както ЕС, така и Съединените щати.

По-рано тази седмица сръбският лидер изрази изненадата си, че германският канцлер Олаф Шолц му каза, че ще е необходимо взаимно признаване, за да може Сърбия да се присъедини към ЕС.

„Забелязахме това, но в официалния процес на преговори на масата темата беше „пълно нормализиране на отношенията“ и никъде не се говори за взаимно признаване“, каза Вучич пред сръбските медии в понеделник.

Вучич положи клетва като президент на Сърбия на 31 май. В речта си пред своите поддръжници той  обеща  „да запази мира и стабилността, Косово и Метохия и бъдещето на страната ни и нашите деца“.

Косово обяви независимост от Сърбия през 2008 г., девет години след бомбардировката на НАТО срещу Белград, която сложи край на бруталната война, водена срещу косовските етнически албанци от режима на Слободан Милошевич между 1998 и 1999 г.

Белград все още отказва да признае независимостта на Прищина и се опитва да постави пречки пред Косово да стане кандидат за ЕС, да се присъедини към ЮНЕСКО и да стане член на НАТО.