Словения е заподозряна, че търси „мирно разделяне“ на Босна и Херцеговина

Медиите в Босна и Херцеговина съобщиха, че посланикът е бил призован заради неофициален документ, който словенският премиер Янез Янша изпратил до ЕС за прекрояване на границите в Западните Балкани. [EPA-EFE / IGOR KUPLJENIK]

Словенският посланик в Босна и Херцеговина бе призован в министерството на външните работи на страната, за да обясни неотдавнашните слухове за предполагаеми планове на Любляна за разделянето на страната. Според неофициален документ целта на Словения е прекрояване на границите на Западните Балкани.

Босненските медии съобщиха в понеделник (12 април), че посланикът Зорица Букинач е била призована заради въпросния неофициален документ, който словенският премиер Янез Янша изпратил до ЕС за промяна на границите в Западните Балкани.  Янша категорично отрече.

След югославските войни от 1991-95 г. и посредничеството на САЩ Босна и Херцеговина се превърна във федерация, разделена на две части със значителна независимост: Босненско-хърватската федерация и Република Сръбска.

Всяка от тях има свое правителство, законодателна власт и полицейски сили, но двете се обединяват в централно правителство и ротационно тричленно председателство, което е поделено поравно за босненци, хървати и сърби.

Желко Комшич, член на хърватското председателство, потвърди в понеделник пред местните медии, че словенският президент Борут Пахор е попитал в неформален разговор по време на официално посещение на 5 март дали е възможна „мирна раздяла в Босна и Херцеговина“, като се позовава на отделянето на Републиката Сръбска.

„Напоследък в Европа все повече се чуват гласове, че разпадането на Югославия трябва да бъде завършено. Можете ли да се разделите по мирен път в Босна и Херцеговина?”, попитал той.

Според съобщенията Пахор е задал въпроса на членовете на президентството на Босна и Херцеговина Милорад Додик, Шефик Джаферович и Желко Комшич.

Последният каза, че той и Джаферович, който е бошняк, са отговорили, че това не е възможно, докато сръбският член Додик е казал точно обратното.

„Президентът Пахор редовно предупреждава срещу идеята за разпадане на страната и прекрояване на границите в Западните Балкани. В този контекст, от загриженост заради появата на такива идеи, той зададе този въпрос на своите събеседници, когато посети Сараево в началото на март”, съобщиха от кабинета на Пахор.

Почти едновременно в медиите се съобщава, че Янша е предал на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел неофициален документ, съдържащ приоритетите на словенското председателство, който включва насоки за „окончателния разпад на Югославия“.

Разпадането предполага промени в границите и наред с другото предвижда възможността за отделяне на босненското образувание Република Сръбска, както и прекрояване на границите в Черна гора, Северна Македония и Албания.

Янша, чиято държава поема председателството на ЕС на 1 юли, отрече всички обвинения. Пресслужбата на Мишел все още не е потвърдила съществуването на словенския не-хартиен документ за Западните Балкани, който по неофициална информация е предаден миналата есен.

Говорителят на Мишел Баренд Лейтс заяви в понеделник, че не може да потвърди, че Съветът е получил такъв неофициален документ и че ще провери допълнително.

Но словенският сайт 24ur.com съобщи, че „източници ни потвърждават от няколко дни, че има голяма вероятност този секретен документ да съществува, но че е изпратен изцяло извън установените дипломатически канали“.

„Също така научихме, че това дори не е видяно от висшите словенски представители в Брюксел. Нашите източници дори твърдят, че в документа става дума и за връщането в страната на бившия министър-председател на Северна Македония Никола Груевски“, се казва в словенския сайт.

Груевски беше осъден за злоупотреба с власт в страната си още през 2018 г., но избяга в Унгария. Янша е почитател на унгарския премиер Виктор Орбан, който предостави убежище на Груевски. И тримата представляват политически сили, свързани с Европейската народна партия (ЕНП).

Хърватската информационна агенция Hina припомни, че Милорад Додик е казал на заседание на парламента на Република Сръбска на 10 март, че европейските политици вече открито говорят за възможността за мирен разпад в Босна и Херцеговина и обяви, че той лично ще поиска референдум за статута  на държавата „след година или две“.

Най-голямата бошняшка партия, Партията на демократичното действие, реагира, като заяви, че „политиците в ЕС, които евентуално биха подкрепили темата за „мирното разделяне на държавата“ и промяната на границите в Западните Балкани, трябва да са наясно, че това никога няма да се случи и единствените последици могат да бъдат войни в региона и верижна реакция в цяла Европа.“