Срещата на върха на НАТО: Русия, Китай и климатът. Какво е бъдещето на алианса?

Как да се отговори на все по-упоритите Русия и Китай? Какви действия да бъдат предприети спрямо немирната Турция? Как отношенията между ЕС и НАТО да бъдат задълбочени? Какво действия са необходими във връзка с изменението на климата? EURACTIV разгледа чернова на документ от срещата на върха. [EPA-EFE/WILL OLIVER]

След кризата на самоличността през последните години лидерите на НАТО се съберат в Брюксел за среща на върха, която цели преориентиране на алианса. Срещата в понеделник, (14 юни),  ще се проведе между срещата на върха на Г7 във Великобритания и тази между ЕС и САЩ.

Въпросите са важни: Как да се отговори на все по-упоритите Русия и Китай? Какви действия да бъдат предприети спрямо Турция? Как отношенията между ЕС и НАТО да бъдат задълбочени? Какво действия са необходими във връзка с изменението на климата? EURACTIV се запозна с чернова на документ от срещата на върха. Ето какво знаем:

В понеделник по време на срещата на върха се очаква да бъдат приети поредица от документи. Сред тях е приблизително 40-страничното традиционно комюнике, както и програма за реформи на НАТО 2030. В отделен документ лидерите ще се споразумеят за това как да се повиши устойчивостта на НАТО спрямо възникващите заплахи. Също така лидерите ще дискутират изготвянето на нов план за действие по отношение на изменението на климата и сигурността. Ще бъде преразгледана и политиката на НАТО за кибер отбрана.

Русия – Китай 

Тонът спрямо Китай, основният политически приоритет на Байдън, ще бъде по-строг от всякога, а лидерите ще подчертаят „нарастващото разминаване между принудителните политики на Пекин и ценностите на алианса“.

Според дипломатически източници, докато Вашингтон настоява за строг диалог, европейците са по-неохотни, определяйки Русия като „заплаха“, а Китай като „предизвикателство“. По този начин Европа не слага Москва и Пекин в една и съща кошница.

14 предимно бивши съветски и балкански страни, които поддържат сходна позиция като тази на САЩ, ще се съгласуват с Вашингтон по отношение на политиката спрямо Китай. Те вярват, че само САЩ може да гарантира сигурноста им срещу агресивната Русия, посочват дипломатическите източници.

По отношение на Русия лидерите на НАТО ще се съгласят, че Москва, „в допълнение към военните си дейности, демонстрира и модел на хибридни действия срещу съюзниците и партньорите на НАТО, включително чрез проксита“.

Турция

Изявлението на лидерите вероятно ще включва препратка към засилени консултации между съюзниците и ще работи за по-голяма отчетност по отношение на вътрешни конфликти.

„Ние се ангажираме да засилим консултациите, когато сигурността или стабилността на съюзник са застрашени, или когато основните ни ценности и принципи са изложени на риск“, се посочва в текста.

В пасажа не се уточнява дали става дума за външни или вътрешни заплахи, което по същество би означавало и двете. Трябва да се има предвид нарастващото напрежение между Турция и Гърция.

Очаква се допълнителен параграф, който да призовава изтеглянето на всички чуждестранни сили от Либия. Анкара възрази срещу това, защото иска да задържи войски в страната, твърдят дипломатически източници. Докато Франция се противопоставя на подобен сценарий, САЩ остава колеблива, за да не ядоса Турция.

Задълбочаване на отношенията между ЕС и НАТО

Лидерите на НАТО също ще подчертаят желанието за задълбочаване на диалога и практическото сътрудничество с ЕС.

Според дипломатически източници Турция се опитва да опрости максимално абзаца, в който се иска задълбочаване на отношенията между ЕС и НАТО спрямо Кипър. Страната е членка на ЕС, но не и на НАТО.

Лидерите ще потвърдят своя ангажимент към политиката на НАТО за отворената врата, пътят към членството „остава отворен за всички европейски демокрации, които споделят нашите ценности и отговарят на необходимите отговорности и задължения“.

Поглед към Азия

Скорошното изместване на фокуса на Запада към Азия засили напрежението в Индо-Тихоокеанския регион.

По отношение на стратегията на НАТО 2030 за бъдещето на алианса, генералният секретар Йенс Столтенберг уточни, че „НАТО трябва да бъде по-силен политически“ и да проявява „по-глобален подход“.

По-рано този месец държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен също насърчи НАТО да „задълбочи“ сътрудничеството със своите съюзници в Индо-Тихоокенския регион, включително Южна Корея, за да се противопостави на „системните предизвикателства“ отправени от Русия и Китай.

По-рано през годината Великобритания обяви, че е настроена да измести фокуса си от Европа към Индо-Тихия океан като част от планираното обновяване на външната, търговската и отбранителната си политика.

ЕС също се ангажира със „значимо“ морско присъствие в Индийския и Тихия океан, като част от новата стратегия за Индо-Тихоокеанския регион.

Ядрени оръжия

Очаква се също членовете на НАТО да заявят, че „нямат намерение да разполагат наземни ракети в Европа“.

Ако пасажът остане в документа, този ход се разглежда като възможен начин за облекчаване на напрежението с Русия. Това е така особено преди диалога за „стратегическа стабилност“ по време на срещата на върха между САЩ и Русия в Женева, където контролът върху оръжията ще бъде дискутиран.

В черновата се подчертава също, че „докато съществуват ядрени оръжия, НАТО ще остане ядрен съюз“.

Афганистан

„Оттеглянето не означава прекратяване на отношенията ни с Афганистан“ и „отваряне на нова глава“, което все още ще включва осигуряване на финансова подкрепа и обучение. Това се очаква да заявят лидерите на НАТО след неуспеха на администрацията на Байдън да се консултира достатъчно със съюзниците преди изявлението.

Изменението на климата

Очаква се лидерите да поставят като амбиция пред НАТО да се адаптира към въздействието на изменението на климата върху сигурността. Също така да се съгласят за намаляването на парниковите газове от военни дейности и инсталации в съответствие с националните ангажименти от Парижкото споразумение.

Дипломатите обаче остават скептични. „Не можем да си представим, че F-35 лети с водород“, каза дипломат от НАТО за EURACTIV. Той добави, че амбицията може по-скоро да е свързана с модернизирането на армиите на по-големите съюзници, които все още разполагат със силно замърсяващо оборудване от съветски времена. Членове, като Полша или Турция, вероятно ще поискат допълнителни средства, за да станат „леко по-зелени“,  като твърдят, че не могат да си го позволят, посочват дипломатически източници.