Срещата на върха на НАТО: Тест за възстановяване на отношенията между Европа и САЩ

Вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг (Л) по време на 51-ва конференция по въпросите на сигурността в Мюнхен, Германия, 07 февруари 2015 г. [EPA / ANDREAS GEBERT]

След кризата на самоличността през последните години лидерите на НАТО ще се съберат в Брюксел за среща на върха, за да зададат нова посока на развитие на алианса. Срещата в понеделник (14 юни) е насрочена между срещите на върха на Г7 във Великобритания и тази между ЕС и САЩ веднага след това. EURACTIV разглежда залозите.

С пристигането на Байдън предизвикателствата след четирите трудни години под управлението на Тръмп няма да изчезнат.

Откакто встъпи в длъжност президентът на САЩ Джо Байдън положи усилия да успокои европейските съюзници относно ангажимента на САЩ за многостранно сътрудничество. Той приветства НАТО като „крайъгълен камък на трансатлантическата сигурност“ и обърна реториката на Тръмп спрямо Германия. Но изчезна ли трансатлантическото неразбирателство от мандата на Тръмп?

„Президентът Байдън идва в Европа с някои силни послания за възобновяване на американските сътрудничества. Той ще започне с НАТО – затвърждавайки сериозния ангажимент на САЩ към алианса, а също и ангажимента към член 5, клаузата за обща отбрана“.  Това заяви за EURACTIV Дъглас Джоунс, отговорното длъжностно лице за мисията на САЩ в НАТО.

Свещеният Граал

Член 5 е Свещеният Граал на алианса. В него се посочва, че колективната отбрана означава, че атаката срещу един съюзник се счита за атака срещу всички съюзници. В миналото обаче имаше съмнения дали в случай на руска атака срещу уязвим съюзник като Литва или Естония, държави като Франция, Италия, или Испания, наистина ще се притекат на помощ.

Има опасения, че Русия и Китай ще се сближат още повече, тъй като отношенията между Запада и Русия продължават да се влошават.

Нарастващото политическо и военно партньорство между Русия и Китай крие „нови опасности“ за НАТО и заплашва многостранното сътрудничество. Това заяви миналата седмица генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Поради тази причина  алиансът „трябва да се адаптира към все по-конкурентната глобална среда за сигурност“.

В последните години беше постигнат напредък, след като Тръмп си отиде, а Великобритания напусна ЕС, по отношение на идеята за „стратегически автономна“ европейска отбраната, фокусирана върху военни проекти и финансиране на научноизследователска и развойна дейност.

„Важно е да помним, че всеки опит за разделяне на Европа от Северна Америка би бил много опасен. Това би отслабило НАТО, и по-важно, би разделил Европа, а това не е желанието на повечето съюзници“, подчерта Джоунс в отговор на въпрос дали Вашингтон очаква Европа да отстъпи от своята „стратегическа автономност“.

„Но когато усилията за европейска сигурност могат да подобрят нашата колективна сигурност, ние ще ги подкрепим. Просто трябва да гарантираме, че те не се дублират или отклоняват от тези на НАТО, и че по никакъв начин не подкопаваме трансатлантическото единство“, добави той.

Съвсем наскоро ЕС се съгласи да позволи на САЩ, Норвегия и Канада да се присъединят към военния проект на блока за военна мобилност. Проектът е разглеждан като „магическата формула“ за сътрудничеството в областта на отбраната между ЕС и НАТО.

Друг важен дебат ще бъде по-глобалната роля на НАТО и погледа на Америка към Азия. Първите задгранични пътувания на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен и американския министър на отбраната Лойд Остин бяха в Индо-Тихоокеанския регион.

Има общото съгласие, че е необходимо да се разгледа възхода на Китай. Служители на НАТО обаче посочиха, че въпросът колко и къде регионален военен съюз трябва да се противопостави на Пекин, все още остава без отговор. Европейците все още не считат Китай за съперник, такъв какъвто е за Вашингтон.

Преориентиране за бъдещето

По-фундаменталното преориентиране на алианса остава основната тема на срещата на върха.

Има идея за актуализиране на официалния стратегически документ на НАТО, неговата „Стратегическа концепция“, която е обновена за последно преди повече от десетилетие. Тя има за цел да разгледа нарастващите китайски военни способности и руската стратегическа конкуренция, както и по-политическата роля на алианса.

В Неотдавнашният доклад на НАТО за реформи, се изготвиха препоръки за това как военният алианс трябва да се справи с новите предизвикателства. Предложенията варират от ограничаване на блокирането на решения от страна на отделни държави, „Коалиции на желаещите“ и повече правомощия за посредничество на генералния секретар.

Очаква се лидерите да обмислят и дадат зелена светлина на предложенията.

„Силен военно, политически обединен и реагиращ на промените в глобалната среда – това е образът, който алиансът ще иска да представя. Характерното е обаче че реалността не винаги съвпада с волята на лидерите на НАТО“, каза Томас Клайн-Брокхоф, вицепрезидент на Германския фонд Маршал.

„За да постигне така жадуваното политическо единство, след години на разделения, НАТО ще подобри процеса на консултиране. Алиансът ще се опита да приведе в съответствие възприятията за заплахите и определянето на целите“, добави той.

„Предизвикателството пред НАТО ще бъде да се превърне от регионален военен съюз в глобална мрежа за сигурност“, добави Бруно Лете, старши сътрудник по сигурността и отбраната в Германския фонд „Маршал“.

„НАТО все още се нуждае от танкове с голяма видимост, фрегати и реактивни изтребители. През следващото десетилетие обаче ще се наблегне много повече на операции в разузнаването, подпомагани от изкуствения интелект“, добави той. Според него при най-добрия възможен сценарий това ще отнеме поне половин десетилетие.

Подминаваният проблем

Очаква се по време на срещата на върха, Байдън да се види лично с президента на Турция Реджеп Таип Ердоган.

С придобиването на руската ракетна система S-400, притеснителното поведение на Турция в Източното Средиземноморие и несъгласуваната позиция на Анкара след отвличането на полета на Ryanair от беларуските власти, доверието на партньорите от НАТО към Ердоган е критично нарушено.

Отношенията между САЩ и Турция са наистина сложни и са достойни за шпионски роман. За да подкопае сближаването между Турция и Русия, Вашингтон подкрепя конфликтите чрез проксита между Анкара и Москва в напрегнати огнища като Либия и Сирия.

„Ние от САЩ имаме много неща, с които не сме съгласни с Турция и не крием това“, каза Джоунс.

Запитан какво може да се очаква от срещата на Байдън-Ердоган, Джоунс каза, че очаква „всички въпроси, включително и трудните да бъдат разгледани“.

По време на осемдневното си пътуване в Европа, след срещите на върха с европейските съюзници, Байдън трябва да се срещне с руския президент Владимир Путин в Женева, на 16 юни.

Американски служители подчертаха, че неслучайно срещата на върха следва веднага след консултациите с европейските съюзници.

„Това не е случайно“, каза Джоунс и добави, че въпреки всички предизвикателства „за НАТО, Русия остава най-пряката заплаха“.

В разговор с EURACTIV европейските дипломати заявиха, че след отравянето на Навални и скорошния случай в Беларус, оценяват перспективата за координация спрямо Русия.

Решението на Белия дом да се откаже от санкциите срещу „Северен поток 2“ развали настроенията, особено тези в Източна Европа.