Сърбия ще заклейми Русия, ако Зеленски осъди бомбардировките на НАТО през 1999 г

Сърбия е страна кандидатка за присъединяване към ЕС. [ Shutterstock/Sanga Park ]

Сръбският президент Александър Вучич заяви, че ще осъди признаването от Русия на независимостта на сепаратистките региони в Източна Украйна, ако украинският президент Володимир Зеленски осъди публично бомбардировките на НАТО срещу Сърбия през 1999 г.

Изявлението му идва в отговор на украинския посланик Александър Александрович, който каза, че Украйна и украинският народ очакват Сърбия да осъди признаването от Русия на независимостта на Донбас.

„Ние сме малка страна и не искаме да губим приятелствата си с някои държави. Освен това ние не решаваме по никакъв начин съдбата на Украйна“, каза Вучич пред Pink TV във вторник в Монако.

„Ако обаче е така, каня г-н Александрович да се обади на президента на своята страна г-н Зеленски и да го помоля да осъди още тази вечер по телевизията ужасяващата и трагична агресия срещу Сърбия от страна на САЩ, Обединеното кралство , Германия и други страни и съм сигурен, че ще го направи. Веднага щом направи това, с радост ще приема поканата му и ще отговоря на молбите му“, добави той.

Сръбският президент също така повтори, че страната му е военно неутрална и няма да се откаже от традиционните приятелства.

„Сърбия винаги е подкрепяла целостта на Украйна и няма промяна в това отношение“, добави той.

Той посочи, че вече е упражняван натиск върху Сърбия да наложи санкции срещу Русия заради кризата в Украйна, като добави, че очаква натискът да се засили.

Вучич каза също, че не е бил притискан по този въпрос по време на срещата  с френския си колега Еманюел Макрон в понеделник. Той отбеляза, че въпросите за Западните Балкани са на масата.

Решението на Русия да признае независимостта на отцепилите се от Украйна региони Донецк и Луганск ще промени цялостната глобална структура за сигурност, добави той, като изрази загриженост за ситуацията и подчерта, че позицията на Сърбия е неудобна.

Сърбия е страна кандидатка за присъединяване към ЕС и се очаква да се присъедини към блока по външните въпроси.

На практика това не винаги е било така. Според данни на Европейската комисия през 2020 г. процентът на съгласуване на Сърбия със съответните изявления на върховния представител от името на ЕС и решенията на Съвета е бил 56%, но се е увеличил до 61% към август 2021 г.

По-рано тази седмица Вучич заяви, че „сръбският народ не иска и няма да се присъедини към НАТО“.

Като цяло регионът на Западните Балкани е загрижен за потенциалните ефекти на ескалацията на границата между Русия и Украйна, особено след изявлението на руския външен министър Сергей Лавров, който твърди, че са били вербувани наемници от Албания, Косово и Босна и Херцеговина, които са прехвърляни в Донбас в Украйна, за да се бият срещу подкрепяните от Москва сепаратисти.

Местните власти отхвърлиха твърденията на Москва, но анализаторите се опасяват, че подобни твърдения  могат да бъдат използвани за по-нататъшно дестабилизиране на и без това обтегнатите отношения между Сърбия, подкрепяна от Русия, и Косово, подкрепяно от САЩ.

Подобни притеснения бяха повдигнати и в Босна и Херцеговина, където нараства напрежението между хърватската и бошняшката фракции и Република Сръбска.

Притеснения в Косово

Президентът на Косово Вйоса Османи изрази опасения, че Русия ще използва Сърбия, най-близкия си съюзник в региона, за да дестабилизира Западните Балкани.

Османи направи изявлението пред местни медии след участието си в Мюнхенската конференция за сигурност.

Притесненията идват, след като Русия обвини Косово, Албания и Босна и Херцеговина, че изпращат наемници в Украйна. В изявление на руските разузнавателни служби, изпратено до сайтът Exit от руското посолство в Тирана, се посочва, че Обединеното кралство и САЩ плащат на наемниците от Западните Балкани  3000 долара на месец.

Страните от Западните Балкани опровергаха твърденията като абсурдни и „фалшиви новини“.

По време на реч пред парламента във вторник сутринта косовският премиер Албин Курти каза, че Косово подкрепя суверенитета и независимостта на Украйна.

„Косово винаги ще застане на страната на Европейския съюз, Съединените щати и НАТО“, каза той.

Междувременно Вучич предупреди, че кризата в Украйна може да се разпространи и в други части на Европа и особено на Балканите.

Вучич коментира ситуацията малко след като руският президент Владимир Путин подписа указа за признаване на независимостта на Донбас.

„Като върховен главнокомандващ издадох заповед до членовете на сръбската армия и молба към полицейските сили и към специалните части да бъдат подготвени по възможно най-добрия начин, както и да продължат да инвестират в оборудване и оръжия“, обясни Александър Вучич.