С Русия най-лошото тепърва предстои

Map-Soviet-Union-countries

Напрежението между Русия и Запада ескалира. За съжаление имаме основания да подозираме, че най-лошото тепърва предстои.

Втората световна война коства живота на 75 милиона души. Студената война не струва толкова скъпо, но краят ѝ доведе до териториални промени, по-големи от тези след Втората световна война.

Преди да се разпадне, Съветският съюз загуби огромни територии. Негов наследник стана Руската федерация. При Владимир Путин Русия се опитва да заличи някои от промените, след като Западът разшири НАТО със страни, които преди това бяха част от съветския блок. Това са Полша, Чехия и Словакия, бившата Чехословакия, Унгария, Румъния, България, трите съветски републики – Естония, Латвия и Литва, четири бивши югославски държави – Словения, Хърватия, Черна гора, днешна Северна Македония, както и Албания след автократичния режим на Енвер Ходжа.

Други съветски републики станаха независими държави: Беларус, Грузия, Молдова, Армения, Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан, Туркменистан. Путин нарече разпадането на Съветския съюз най-голямата геополитическа трагедия на 20 век.

В допълнение, НАТО отвори наполовина вратата си за Грузия и Украйна, които получиха статут на “страни-кандидатки”.

Русия твърди, че НАТО не е трябвало да се разширява след края на Студената война. Но защо не опитат да кажат това на страните от пост-съветското пространство, които избраха да се присъединят към Алианса, за да гарантират сигурността си.

По-рано Русия беше твърде слаба, но бидейки по-напориста, постепенно се опита да предотврати членството в НАТО, дърпайки конците там, където смяташе, че има приятели, най-вече в Черна гора и Северна Македония. Не успя. В Украйна, Русия има съмишленици в източната част, заради което успява да установи марионетен режим в Донбас. Киев не контролира тези територии.

Русия анексира Крим до голяма степен поради страха, че полуостровът ще стане поле на действие от страна на НАТО, в едно от най-чувствителните места – Черно море. Да, Русия се чувства обсадена. Страната има огромна територия, която е трудно да защити.

С Джо Байдън в Овалния кабинет, Путин очаква, че Украйна ще стане член на НАТО и предприема, поне според него, подходящи мерки. Той струпа огромен брой войски по украинските граници, което накара президента на САЩ да му се обади. Ситуацията бе потушена, но това е само кратък епизод, а не епилогът.

Путин счита, че администрацията на Байдън и ЦРУ стоят зад Алексей Навални като част от натиска да се оспори неговото управление. Вероятно греши, но много от привържениците на президента го вярват и това е, което наистина има значение.

Ако САЩ продължават да насърчават Украйна към членство в НАТО, лесно може да се прогнозира, че Русия ще завземе нови територии около Крим, дори с цената на локална война. Това би навредило на интересите на ЕС, тъй като бизнесът с Русия вече не би бил възможен дългосрочно, а Русия няма да има друг избор освен да се сближи с Китай. Освен това Русия би се възползвала от бъркотията, за да прокара по-сериозно своите интереси в Молдова и Грузия, вероятно, и за да дестабилизира Черна гора и Северна Македония, в ущърб на тези страни, а и на ЕС.

Има ли нещо, което ЕС може да направи, освен да се отпусне и да наблюдава ескалацията? Ангела Меркел и Еманюел Макрон изглеждат твърде заети със своите вътрешнополитически планове. Урсула фон дер Лайен заяви, че под нейно ръководство, Европейската комисия ще бъде “геополитическа”, но все още няма доказателства за това. За момента, дори Шарл Мишел е по-активен от нея по отношение на международните въпроси…