Телеконференцията Байдън-Путин: Кой спечели?

Протестиращ имитира руския президент Владимир Путин в Женева [EPA-EFE/MAGALI GIRARDIN]

Президентът на САЩ Джо Байдън и руският му колега Владимир Путин проведоха двучасова телеконференция по защитен канал, а разговорът бе фокусиран върху Украйна. Самият факт, че разговаряха, е успокояващ. Сега, когато димът се разсея, ще се опитаме да отговорим на традиционния въпрос „Кой спечели?“

Няколко думи за атмосферата. Най-важното е, че Русия събра необичайно голямо количество войска по границите с Украйна. Да не забравяме, че Путин е шахматист. Изглежда, че той получи предимството на белите. САЩ можеха само да гадаят за хода на Русия.

Освен това Украйна е първи приоритет за Русия, който със сигурност заема голяма част от мислите на Путин. Същото не може да се каже за Байдън. По отношение на външната политика и сигурността Китай е много по-голям дразнител за САЩ.

Путин си помогна преди разговора с Байдън, след като посети Индия предишния ден, предлагайки съвсем между другото многомилиардна сделка за система за противовъздушна отбрана С-400, необходима на Ню Делхи за противовес на Китай. Така Путин даде да се разбере, че има мощни съюзници на геополитическата шахматна дъска и вероятно повече лостове за влияние в Азия, отколкото САЩ имат около Украйна.

Сега за очакванията. Украйна и няколко приятелски страни от западното семейство искат тази страна да се присъедини към НАТО или във всеки случай да не бъде възпрепятствана да се присъедини в резултат на някакво неофициално руско вето. Украйна искаше американските, британските и канадските войски да бъдат „видимо“ разположени на нейна територия близо до руските граници.

Обратно, Русия настоява, че Украйна не трябва да се използва от Запада като военен склад, че силите на НАТО не трябва да се намесват в региона на Черно море, че разширяването на НАТО трябва да спре, че украинският президент Владимир Зеленски, който не е особено популярен в страната, не трябва да бъде насърчаван да подобри рейтинга си чрез игри с военната карта.

Сега за скритите цели. Част от военния сценарий, който може да вдъхнови Зеленски, е отвоюването на Донбас, което, ако е истинска цел, е равно на лудост. Сега Украйна разполага с модерни оръжия, включително дронове, и може да се изкуши да повтори това, което Азербайджан направи с турска помощ във войната в Нагорни Карабах през 2020 г.

Скритите цели на Русия са да се възползва от подобна провокация на Киев (както направи през 2008 г. в случая с Грузия), да започне военна операция и да завземе това, което нарича Новорусия, като по същество остави Украйна без излаз на море. Това ще дойде с цената на човешки жертви – единственият сериозен възпиращ фактор.

Сега за резултатите. Байдън заплаши с нови санкции в случай на руска инвазия, което изглежда не впечатли Кремъл, но ясно показа, че САЩ няма да изпращат войска на терен.

Той каза, че САЩ имат морално и правно задължение да защитават съюзниците от НАТО, ако бъдат атакувани, но това задължение не се отнася до Украйна, тъй като тази страна не е член на НАТО.

Това не е краят на историята. Дребният шрифт на споразуменията ще стане ясен в следващите дни. Руските дипломати са много добри в това – вижте споразумението от Минск от 2014 г., което на теория имаше за цел да сложи край на войната в региона на Донбас, но всъщност замрази конфликта. Сега Русия щедро кани САЩ да се присъединят към Нормандския формат, създаден от споразумението от Минск.

И така, кой спечели? Може да е егото на един от двамата лидери. Но със сигурност народите на Русия и Украйна, които са удивително близки исторически и културно, но все пак рискуват нови братоубийствени войни, не спечелиха.