Турция не се уплаши от ултиматума на ЕС, заплашва с война

Ако Гърция разшири морските си граници в Егейско море, това ще стане причина за война. Това заяви в събота (29 август) турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу. [Alexandros Michailidis/Shutterstock]

Ако Гърция разшири морските си граници в Егейско море, това ще стане причина за война. Това заяви в събота (29 август) турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу.

Изявлението беше направено само ден след като държавите-членки на ЕС решиха да санкционират Турция, в случай че Анкара не изтегли военноморските си сили от Източното Средиземноморие.

Гърция иска да удвои западните си териториални води с Италия до 12 морски мили – право, предвидено в Конвенцията на Организацията на обединените нации за морско право, което Анкара не е подписала.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис остави вратата отворена за подобен ход и от източната страна с Турция.

Гръцките острови в Източното Средиземноморие са много близо до континентална Турция.

“В Егейско море Гърция не може да разшири морските си граници до 12 мили. Това е повод за война. Няма да позволим на Гърция да разшири териториалните си води от 6 на 12 мили. Бях достатъчно ясен”, каза Чавушоглу.

Турция и Гърция са членове на НАТО. До момента Алиансът е предотвратявал конфликти между членовете си.

Ситуацията в Източното Средиземноморие ескалира опасно след като се появиха големи проекти за сондаж на газ в открито море. На 10 август Турция изпрати изследователския кораб “Орук Рейс”, придружен от военни кораби, в гръцки води. Гърция отговори като изпрати свои собствени военни кораби, които да проследят турските.

На неформална среща на външните министър на ЕС в Берлин миналата седмица държавите-членки на ЕС се споразумяха за списък от санкции срещу Анкара, в случай че Турция не деескалира напрежението в региона.

“Ние (страните членки на ЕС) ясно и решително се обявяваме в защита на интересите и солидарността на Европейския съюз с Гърция и Кипър. Турция трябва да се въздържа от едностранни действия. Това е основен елемент, който ще позволи на диалога да напредне”, посочи първият дипломат на ЕС Жозеп Борел.

“Със сигурност ще говорим за много висящи проблеми, които затрудняват отношенията ни, но засега най-належащ и спешeн е въпросът за сондажите и присъствието на турски кораби във водите на Кипър”, подчерта той.

Въпреки това Чавушоглу се съобрази с призивите на ЕС в събота, като посочи, че  корабът “Орук Рейс” ще остане в региона още три месеца.

На въпрос на EURACTIV, говорител на ЕС посочи, че министрите са помолили работните групи на Европейския съвет да ускорят работата си, за да съставят списък на лицата, към които ще бъдат насочени санкциите на ЕС с оглед на бързото му приемане.

“Министрите се споразумяха, че при липса на напредък в ситуацията с Турция, ЕС може да приеме списък с допълнителни ограничителни мерки, които могат да бъдат обсъдени на Европейския съвет на 24-25 септември”.

Представители на ЕС в Берлин изразиха загрижеността си относно ситуацията, като заявиха, че предвид големия брой военни кораби в региона, не могат да бъдат изключени инциденти.

“Новите империи”

В коментар, публикуван в Le Journal du Dimanche, Борел критикува Турция, която заедно с Китай и Русия иска да “съживи спомена за великите империи от миналото”.

Изправенa пред тези “нови империи”, Борел призовава за раждането на “геополитическа Европа”.

“За да можем да водим преговори и да уреждаме конфликти по мирен начин, ние трябва да се научим да говорим от позицията на силата”, каза Борел.

Санкциите на ЕС срещу Турция ще бъдат приложени поетапно. На практика Турция има един месец да деескалира конфликта до следващата среща на върха на ЕС на 24-25 септември, когато ще бъде решена първата фаза на санкциите, насочени към енергийния ѝ сектор.

Ако Анкара не се съобрази, ще бъдат наложени допълнителни санкции върху финансовия сектор на Турция, с възможност за намаляване на еврофондовете или дори забрана за пътуване.

Турция все още е разглеждана от ЕС като страна-кандидатка, въпреки че преговорите за присъединяване са замразени.

Според дипломатически източници, Германия, Италия и Малта са по-предпазливи по отношение на налагане на санкции срещу Турция. Съобщава се, че тези държави са изразили опасения, че Турция може да си отмъсти като пусне към Европа четирите милиона мигранти, които понастоящем се намират на нейна територия.

Дипломати посочват, че Франция и Австрия са заели най-твърдата позиция срещу Анкара. Париж вече изпрати военни кораби в региона, а Виена отново поиска официалното приключване на процеса на присъединяване на Турция към ЕС.

“Алчни и некомпетентни”

Турският президент Реджеп Ердоган разкритикува френския президент Еманюел Макрон и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис вчера (30 август), като нарече двамата лидери “алчни и некомпетентни”.

“Съгласни ли са гърците и французите на това, което може да им се случи заради техните алчни и некомпетентни лидери?”, попита Ердоган.

Турският президент добави, че Анкара е готова да плати цената, за да утвърди своя суверенитет. “Твърдо вярвам, че с помощта на Аллах няма пречки пред Турция”, каза той.

Източници от гръцкото министерство на външните работи отказаха да направят допълнителни коментари засега, посочвайки, че “мълчанието е златo”.

“Турция трябва да деескалира конфликта или да понесе санкции”, коментираха дипломатически източници.