Турция успокои, че Словения не е писала документа за границите на Балканите

Словения по никакъв начин не подкрепя позициите, представени в този неофициален документ, каза Чавушоглу в Сараево, след като се срещна с босненския си колега Бисера Туркович. [EPA-EFE / ROBERT GHEMENT]

Турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви в сряда, че след посещението си в Любляна е спокоен, че Словения не е автор на фантомния неофициален документ, който предлага промени на границите в Западните Балкани по етнически признак.

Словения по никакъв начин не подкрепя позициите, представени в този неофициален документ, каза Чавушоглу в Сараево след среща с босненския си колега Бисера Туркович.

Туркович заяви, че е получила уверения от турския министър, че страната му категорично подкрепя териториалната цялост и суверенитета на Босна и Херцеговина.

Турция категорично отхвърля всякаква дискусия за възможното прекрояване на границите на Балканите и иска да се запази стабилността и да се засили сътрудничеството между страните от региона, добави външният министър.

В отделни интервюта с някои всекидневници в Босна и Херцеговина, Чавушоглу каза, че дори дебатът за суверенитета или териториалната цялост на БиХ или която и да е държава в региона застрашава стабилността не само на тази държава, но и на нейните съседи, региона и континента.

„Ако вземем за пример БиХ, говорим за ситуация, която може да застраши стабилността на Балканите и дори Европа. Турция, като балканска държава, оказва пълна подкрепа на политическото единство и териториалната цялост на страната“, каза външният министър.

Той също така потвърди, че Турция предлага тристранният механизъм за консултации, който бе създаден през 2010 г. и включва БиХ, Хърватия и Турция, да бъде издигнат от министерско ниво до държавните глави.

През седмицата Съединените щати и Европейският съюз изразиха подкрепа за териториалните граници на Босна и Херцеговина, които наскоро бяха поставени под въпрос. Те подкрепиха и пратеника на ООН в страната, който беше критикуван от Русия.

“Позицията на САЩ по отношение на Дейтънското мирно споразумение (1995 г.) и бъдещето на Босна и Херцеговина като единна държава, остава непроменена“, заяви посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд пред Съвета за сигурност на ООН.

Напрегнатите отношения  в страните от Западните Балкани –  Албания, Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Косово и Босна, останаха и след насилственото разпадане на бивша Югославия през 90-те години.

Словенският новинарски уебсайт Necenzurirano публикува миналия месец документ, за който се твърди, че е изпратен до ЕС от словенския премиер. В него се предлага прекрояване на границите на страните от Западните Балкани с цел “справяне с нерешени национални проблеми на сърби, албанци и хървати“.

Документът предлага обединението на Албания с Косово – бивш сръбски регион с албанско мнозинство, както и присъединяването на части от Босна към Сърбия и Хърватия и създаването на малка босненска държава, която ще трябва да реши дали да се сближи с ЕС или с Турция.

Словенският премиер Янез Янша отрече да е изпращал такъв документ на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел.