Търпението на ЕС за предаността на Сърбия към Русия се изчерпва

Вучич и Путин. [EPA-EFE/MICHAEL KLIMENTYEV / SPUTNIK / KREMLIN POOL MANDATORY CREDIT]

За мнозина беше изненада, че Сърбия гласува в сряда, 2 март, за резолюцията на ООН, в която се настоява Русия незабавно да се оттегли от Украйна. Според неофициални източници посланиците на ЕС са предупредили властите в Сърбия, че бъдещето на европейската й интеграция ще бъде силно повлияно от гласуването в ООН.

Западните официални лица в Сърбия приветстваха решението й да подкрепи резолюцията. „Текстът не споменава никакви санкции, но със сигурност е ключово да осъдим колапса на териториалната цялост на която и да е държава-членка на ООН“, каза президентът на Сърбия Александър Вучич. Той благодари на представителите на международната общност, „които имаха търпението“ да го изслушат, особено на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Въпреки че декларира желание Сърбия да се присъедини към ЕС, Вучич развива приятелски отношения с Русия и Китай. Това тясно сътрудничество е последвано от залавяне на медиите и държавните институции.

Медиите, свързани с управляващата партия в страната, прокарват положителен наратив около Русия, прославяйки Владимир Путин. По същия начин, ангажиментът на Вучич към Китай и сътрудничеството на Белград с Пекин бяха представени като признаци на напредък, просперитет и социално развитие. Сътрудничеството с Китай е въплътено в персонализирането на външната политика в лицето на Александър Вучич.

Отдалечаване от Запада

Във време на безпрецедентна поляризация между десните и левите сили украинската криза доведе властите в Белград в задънена улица. Първоначално Вучич подкрепяше суверенитета на Украйна, но отказа да се присъедини към санкциите срещу Русия, най-вероятно поради зависимостта на Сърбия от Русия за доставките на газ и подкрепата на Москва в спора за Косово.

„Сърбия неизменно спазва международните правни норми, защото това е най-добрият начин за защита на страната и нейните интереси… Каквото и да иска някой, Сърбия се грижи за своите национални интереси, но също така уважава традиционните си приятелства“, каза Вучич миналата седмица.

Сърбия е единствената страна от Западните Балкани, която не е изразила готовност да осъди руската агресия в Украйна. Тази седмица Босна и Херцеговина се присъедини към пакета от санкции, въпреки че решението на Босна да се присъедини към санкциите срещу Русия беше блокирано от Милорад Додик, сръбският член на тристранното президентство на страната.

Повече от всякога е очевидно, че най-голямата подкрепа на Русия в Европа е Сърбия, особено като се има предвид, че симпатиите на унгарския премиер Виктор Орбан към Владимир Путин се изпариха за броени дни.

През последните десет дни ЕС положи непрекъснати усилия да информира Сърбия, че като кандидатка за членство от страната се очаква да приведе външната си политика в съответствие с Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на блока, което включва присъединяване към настоящите санкции срещу Русия. Това искане беше подчертано и от Ана Пизонеро, говорител на ЕК за процеса на съседство и разширяване.
Председателят на парламента Ивица Дачич каза в сряда по повод руската инвазия, че не е в интерес на Сърбия да заема нечия страна. Според него се очаква Сърбия да вземе страна, включително да приведе външната си политика в съответствие с Европейския съюз, което според него не е в интерес на Сърбия.

Неохотата на Сърбия да се присъедини към санкциите срещу Русия е очаквано, като се има предвид, че подкрепата на страната за ОВППС е най-слабата в региона – особено за въпроси, свързани с общата позиция спрямо Русия и Китай. Според доклада на ЕК степента на хармонизация на Сърбия с външната политика на ЕС е 56%. Така Белград държи убедително първото място по този показател в Западните Балкани.

Задаващи се избори

Президентските, парламентарните и местните избори в Белград са насрочени за 3 април. За сръбския президент не е лесна задача насред кампанията си за преизбиране да избира между Запада или Изтока – или сблъсък с ЕС или Русия.

Присъединяването към ЕС би било неприемливо за много сърби с антизападни настроения. Като се има предвид степента на проруските наративи в страната, както и положителният образ на Русия в сръбските медии в контекста на конфликта в Косово, е много малко вероятно Вучич да застане на страната на ЕС. Така би загубил популярност сред традиционните избиратели.

В момента основните сръбски медии слабо критикуват агресията на Владимир Путин в Украйна. Напротив, руският силен човек – и приятелството му със сръбския му колега – се славят, а не се осъждат.

Путин често е представян като противоположност на западното лицемерие в контекста на бомбардировките на НАТО срещу Сърбия през 1999 г., което все още е дълбоко вкоренено в спомените на много избиратели. През последните няколко години основните и проправителствени медии в Сърбия хвалят дипломатическите и „братските“ отношения на Белград с Русия.

Изключително положителният образ на Русия и Китай в сръбските медии може да бъде подчертан и от преобладаващото обществено мнение, че „най-добрите приятели“ на Белград са Москва и Пекин. И Вучич най-вероятно не би посмял да се противопостави на общественото мнение по тези въпроси.

Различни проучвания показват, че 4 от 10 сърби са с впечатлението, че Китай е най-големият чуждестранен донор за Сърбия, докато само 17,6% смятат, че това е ЕС.

В началото на февруари 2022 г. Вучич отбеляза началото на кампанията си за нов мандат с посещение в Китай. Както и в предишни години, само месеци преди изборите, президентът се завърна с „добри новини” за нови чуждестранни инвестиции.

Разменяйки Берлин и Париж с Пекин, Вучич държи карта. След среща с китайския президент в началото на февруари президентът обяви споразумението за свободна търговия между двете страни. Засега няма официална информация и подробности за това споразумение.

Засиленото присъствие на Китай в Сърбия е един от най-големите символи на управлението на Вучич. Постоянното акцентиране върху китайските инвестиции в Сърбия е на фона на липсата на прозрачност на китайските проекти в Сърбия. Пандемията и всички похвали към „Брат Си“, които идваха от президента Вучич, допълнително засилиха влиянието на Китай в Сърбия, както и възприятието на гражданите за Китай.

Според анализ на сръбския мозъчен тръст за политика за сигурност (BCSP) зад това говорене за Китай се крие реалността на пълна деградация на върховенството на закона в Сърбия. „Тази деградация се проявява в липсата на прозрачност около транзакциите с китайците, влошаването на екологичните и трудови стандарти, както и на сигурността, тъй като предоставената от Huawei технология се намесва в личните данни на гражданите“, заключава анализът.