Украйна и Молдова ще получат статут за ЕС, Грузия ще изчака

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен дава пресконференция за становищата на Комисията относно молбите за членство в ЕС от Украйна, Молдова и Грузия в Брюксел, Белгия, 17 юни 2022 г. [EPA-EFE/OLIVIER HOSLET]

Европейският съюз трябва да предостави статут на кандидати на Украйна и Молдова, като ги доближи до членство в блока, докато Грузия има още работа, заяви Европейската комисия в петък (17 юни) в дългоочакваното становище за бъдещото разширяване на блока.

Украйна подаде молба за членство в ЕС само дни след нахлуването на Русия, докато Грузия и Молдова последваха примера малко след това заради опасения от агресия и влияние от Москва.

„Украйна ясно демонстрира стремежа и решимостта на страната да живее в съответствие с европейските ценности и стандарти“, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Брюксел.

„Имаме едно основно послание: Да, Украйна заслужава европейска перспектива. Тя трябва да бъде приветствана като страна-кандидатка, но предстои да се свърши важна работа“, коментира Фон дер Лайен.

Тя направи съобщението си в облекло с цветовете на Украйна – жълт блейзър върху синя риза.

Стъпката е последвана от едномесечен, силно символичен дебат, в който няколко високопоставени служители и лидери на ЕС излязоха в подкрепа за започването на процедурите за присъединяване на Украйна  към блока като пълноправен член в бъдеще.

„В същото време знаем, че трябва да се работи“, каза Фон дер Лайен, като посочи четири области на реформи, в които Украйна ще трябва да изпълни условия, за да продължи в процеса.

Те включват върховенство на закона, създаване на необходимите институции за ефективно функциониране на съдебната власт, ​​ускоряване на подбора на съдии в Конституционния съд и членовете на съдебната система, законодателство за олигарсите и усилия за борба с корупцията.

По отношение на основните права Фон дер Лайен посочи, че Украйна е постигнала  80% от препоръките на Венецианската комисия, но все още не е приела закона за националните малцинства.

„Целият процес се основава на достойнствата. Напредъкът зависи изцяло от Украйна“, посочи Фон дер Лайен.

„Украинците са готови да умрат, а ние искаме те да изживеят европейската мечта“, добави тя.

Никога досега не е било давано толкова бързо становище за кандидатура за ЕС, което оставя на лидерите на ЕС около седмица, за да проучат документа, преди да вземат решение по въпроса на важна среща на върха на ЕС на 23-24 юни.

Становището трябва да послужи като основа за лидерите на ЕС, от които се очаква да одобрят кандидатския статут на Украйна при строги условия, въпреки че членството може да отнеме години или дори десетилетия.

Започването на преговори за присъединяване изисква единодушно одобрение от всички страни членки.

Това решение дойде след като Франция, Германия, Италия и Румъния заявиха в четвъртък (16 юни), че подкрепят Украйна да получи „незабавен“ статут на кандидат, което се разглежда като значима индикация за резултата от дискусията.

В случая с Франция критиките бяха, че Париж е бил твърде снизходителен към исканията на руския президент Владимир Путин, а когато става дума за Берлин, критиките бяха, че твърде се е забавил в снабдяването на Украйна с необходимото тежко въоръжение.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски обеща пред четиримата лидери, че Украйна е готова да положи усилия, за да стане пълноправен член на ЕС.

Някои държави-членки на ЕС, включително Нидерландия и Дания, все още са скептични за това, че повече съседни държави ще станат кандидати за членство в ЕС.

Междувременно трима от четирите кандидати за ЕС от Западните Балкани подписаха съвместно изявление с Украйна в подкрепа на нейната кандидатура за ЕС, като заявиха, че бързото даване на статут на разкъсаната от война източна страна няма да обърка собствената им бавно движеща се интеграция в ЕС, а трябва ще я укрепи.

Изявлението за подкрепа идва, когато лидерите на ЕС трябва да се срещнат със своите колеги от Западните Балкани на 23 юни, точно преди да обсъдят препоръката на Европейската комисия.

Молдова сега, Грузия „по-късно“

В същото време Европейската комисия  препоръча да се даде на Молдова статут на кандидат за членство в ЕС с условие, че страната ще проведе реформи.

„Разбира се, Молдова все още има да извърви дълъг път (…), но ние вярваме, че страната има потенциала да отговори на изискванията“, коментира Фон дер Лайен  и добави, че това ще изисква „значителни подобрения“ в икономиката и публичната администрация, както и  върховенството на закона, борбата с корупцията и борбата с организираната престъпност.

Молдова, която е страна с 2,6 милиона души, е една от най-бедните страни в Европа и е приела няколкостотин хиляди бежанци от Украйна.

И за Украйна, и за Молдова по-нататъшният напредък ще бъде обусловен от условия в различни области на политиката, които Европейската комисия ще оцени ситуацията до края на годината, олясниха висши служители на ЕС.

Междувременно Грузия, третата страна от така нареченото Асоциирано трио, засега изостава.

На страната е предоставена европейска „перспектива“, но трябва да изпълни условията, определени от Европейската комисия, които ще и позволят да придобие статут на кандидат за членство в ЕС.

Управляващата партия на Грузия е изправена пред силен натиск от опозиционните партии да последва примера на Украйна, който е разглеждан като прозорец за възможността за напредък в собствените си стремежи към ЕС. Тази цел е заложена в конституцията на страната.

Въпреки това страната, която кандидатства за членство в ЕС, беше обхваната от политическа криза през последните години, която породи опасения на Запад за отстъпването на Грузия от ангажиментите към демокрацията и междупартийните преговори на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел миналата година.

Комисията заяви, че ще наблюдава напредъка на Грузия и ще направи оценка на ситуацията до края на годината.