Украйна обеща да си върне Крим, а международните лидери я подкрепиха

Срещата на върха на Кримската платформа е нов консултативен формат, иницииран от Киев за координиране на международния отговор на руската окупация. [Flickr/President of Ukraine]

Международната среща на високо равнище, която бе организирана  от Украйна, потвърди в понеделник (23 август)  ангажиментите за деокупация на Крим, седем години и половина след като руските войски завзеха стратегическия черноморски полуостров.

Тече “обратно броене за връщането на Крим“, каза президентът Володимир Зеленски в Киев, като призова международните съюзници да подкрепят усилията.

На първата среща на високо равнище на Кримската платформа Зеленски обеща “да направи всичко възможно да върне Крим, така че полуострова, заедно с Украйна, да стане част от Европа“.

“За това ще използваме всички възможни политически, правни и преди всичко дипломатически средства“, каза президентът и добави, че Киев се нуждае от “ефективна подкрепа на международно ниво“.

Инициативата е нов консултативен формат, който бе организиран от Украйна, който има за цел да обедини усилията да върне Крим под контрола на Украйна и да увеличи международния натиск върху Русия.  

В срещата на върха участваха висши служители от 46 държави и организации, включително всички страни в ЕС и 30 -те страни членки на НАТО, както и САЩ.

Русия анексира Крим през 2014 г. след военно нахлуване, но полуостровът е международно признат като част от Украйна, която иска да си върне пълния контрол.

Въпросът “не трябва да изчезва от международния дневен ред за още седем години“, призова Зеленски, като добави, че Украйна е предложила да се съсредоточи върху “практическата работа и координацията на усилията по много специфични въпроси“.

Според Киев това ще включва засилване на санкциите и защита на правата на човека, както и преодоляване на екологичните и икономическите последици от окупацията, осигуряване на свободно плаване в Черно и Азовско море.

“Окупацията на Кримския полуостров започна в Москва, а ние ще започнем деокупацията на Крим в Киев“, каза Зеленски.

Той призова страните да посочат представители, които ще поддържат връзка със създадения офис на Кримската платформа и ще координират нейната работа.

В съвместна декларация, подписана от всички 46 участници в срещата, включително 14 държавни лидери, се подчертава възможността Украйна да възстанови пълния контрол върху полуострова.

В заключителната си реч Зеленски заяви, че “декларацията потвърждава непризнаването на незаконното анексиране на Крим от Русия и съдържа ангажименти да обмисли налагането на допълнителни политически и дипломатически санкции срещу Русия в случай на по-нататъшна агресия“.

Натискът на Москва

Миналата седмица Русия наложи санкции на украинския външен министър Дмитро Кулеба, неговия заместник Емине Джапарова и секретаря на украинския Съвет за национална сигурност и отбрана Алексий Данилов, както и на други високопоставени служители. Този ход Киев определи като отмъщение за организацията на форума.

Въпреки че първоначално беше поканена, Русия подчерта, че няма да участва в разговори за връщане на Крим на Украйна, тъй като вижда срещата като провокативно събитие и предполагаемо нападение срещу териториалната цялост на Русия.

Москва призова участващите държави да оттеглят подкрепата си или да прекратят присъствието си на срещата на върха, която руският външен министър Сергей Лавров определи срещата като “събота на вещиците“. 

Висши западни представители на срещата повториха посланията си в подкрепа на Украйна.

“Ние не признаваме и няма да признаем незаконното присъединяване на Крим и Севастопол от Русия, ние ще продължим да изпълняваме твърдо нашата политика за непризнаване и ще се изправим срещу всякакви нарушения на международното право“, заяви председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел в Киев. Той добави, че позицията на ЕС по въпроса остава “непоклатима“.

Мишел обаче подчерта, че “за съжаление, Русия продължава да действа по начини, които умножават отрицателното въздействие от анексирането“.

“Продължаващата милитаризация на полуострова оказва силно влияние върху ситуацията със сигурността в Черноморския регион. Това трябва да се промени“, подчерта председателят на Съвета.

Президентът на Словения Борут Пахор обаче подчерта, че поддържа добри отношения и  с Русия , и с Украйна,. Той уточни, че дошъл в Киев, за да призове за “искрен диалог“.

Меркел не присъства на събитието 

Въпреки че участващите държави изпратиха относително високопоставени представители в Киев, някои от тях омаловажиха присъствието си на събитието. Германският канцлер Ангела Меркел не участва, въпреки че по-рано проведе двустранна среща със Зеленски.

Попитана дали решението й е взето, за да се хареса на Русия, Меркел каза, че целта на нейното посещение в навечерието на срещата е “да се обсъдят както споразуменията от Минск, така и нормандският формат“, който включва Германия, Франция, Украйна и Русия.

Германският външен министър Хайко Маас трябваше да присъства на срещата, но беше заменен от икономическия министър Петер Алтмайер “заради ситуацията в Афганистан“.

Същото важи и за френския президент Еманюел Макрон, който беше заместен от министъра на икономиката.

Кримските татари

Мишел критикува “ужасните“ нарушения на човешките права на гражданите в Крим и преследването на етническото татарско население “заради усилията на Русия за насилствено интегриране на полуострова в континенталната част“.

“Кримските татари продължават да бъдат преследвани, притискани и техните права са сериозно нарушавани – всичко това и продължаващите разрушителни действия срещу културното наследство на полуострова трябва да спрат“, добави той.

Кримските татари, които съставляват близо 15% от 2,3 милиона души в Крим, се противопоставиха на превземането на полуострова. Приблизително 30 000 татари са избягали от Крим от 2014 г. насам.

На полуострова вече има повече от сто политически затворници, някои от които са осъдени на лишаване от свобода от 12 до 18 години в разгара на безмилостните репресии от страна на руските власти.

Москва, която забрани основния представителен орган на кримските татари и някои религиозни групи, които смята за ислямски терористични организации, категорично отхвърли обвиненията в дискриминация срещу кримските татари.

Срещата на инициативата беше открита от украинска певица от кримскотатарски произход Сусана Джамаладинова, известна като Джамала, която спечели Евровизия през 2016 г. с песен за масовото депортиране на кримските татари през 1944 г. по заповед на Сталин.

Появиха се критики заради факта, че на срещата на върха се говори на украински, английски и кримскотатарски, но не и на руски, родния език на мнозинството от жителите на Крим.