Фаворитът на Макрон за президент на Румъния търси сближаване на Балканите

Дан Барна [Георги Готев]

Кандидатът на дясноцентристкия съюз „Спасете Румъния – Плюс“ Илие Дан Барна има реални шансове да стигне до балотаж на президентски избори срещу дейсващия президент Клаус Йоханис. Барна обещава да бъде много активен на Балканите на фона на политиката на сегашния държавен глава. За разликите между двамата кандидати разказва активистката на „Спасете Румъния“ Йоана Абъсяка в интервю за българо-румънския журналист Владимир Митев.

Съюзът „Спасете Румъния“ е особено интересен заради специалната си връзка с френския президент Емануел Макрон. Политическата група на Макрон в Европейския парламент „Обнови Европа“ има за лидер румънецът Дачиан Чолош, който произлиза от „Спасете Румъния – Плюс“. Именно Чолош първи съобщи, че Макрон ще подкрепи румънския специален прокурор Лаура Кьовеши за ръководител на европейската прокуратура. Това бе голяма победа за Кьовеши и проевропейската опозиция в Румъния, защото Франция се отказа от собствения си претендент Жан-Франсоа Бонер, за да подкрепи реформаторските кръгове в европейската страна.

Румънската политическа активистка от „Спасете Румъния“ Йоана Абъсяка познава България добре. Тя е живяла достатъчно време в София, за да твърди, че харесва българската столица повече дори от Букурещ. Макар и само на 24 години, тя е живяла и учила в няколко европейски страни, включително Франция, Словакия и България. Абъсяка казва, че това е помогнало за развитието на нейната европейска идентичност.

„Когато Клаус Вернер Йоханис и Илие Дан Барна достигнат до втория тур, румънците ще могат да наблюдават дебат на високо ниво. Действащият президент, който се кандидатира за втори мандат, не е показал особено голям интерес към нашата част на Европа. Всъщност, в рамките на петте години мандат, той е посетил само веднъж Република Молдова и веднъж България. Не е бил в Гърция или в Западните Балкани, с изключение на Сърбия, където също отиде веднъж“, коментира активистката на „Спасете Румъния“.

Според нея сега Румъния не проявява ангажираност за случващото се в региона.

„В момента, в който се стигна до парламентарен блокаж в Република Молдова и правителството на Мая Санду не бе признато от групата на Влад Плахотнюк, нито президентът на Румъния, нито Министерството на външните работи имаха ясна позиция на подкрепа за демокрацията в Република Молдова. Мая Санду и блокът „Сега“ получиха подкрепа от други страни в ЕС и от самия ЕС, но Румъния чрез своите представители не се позиционира на време“, обяснява Абъсяка.

Тя казва, че съюзът „Спасете Румъния – Плюс“ е приел за свой дългосрочен приоритет подкрепата на Молдова и на държавите от Западните Балкани за присъединяването им в ЕС. Това бе и основният приоритет на българското председателство на Съвета на ЕС.

Съюзът „Спасете Румъния-Плюс“ влезе в парламента през 2016 г. с 8,9%. Коалицията се позиционира като дясноцентристка, проевропейска, със силно застъпена антикорупционна платформа без обща позиция за еднополовите бракове, по което прилича на българската коалиция „Демократична България“. Приликите обаче приключват дотук. През последните три години румънската проевропейска коалиция непрекъснато увеличава влиянието си и на европейските избори през 2019 г. получи 22,4% от гласовете. Предизборните проучвания позиционират Илие Дан Барна на второ място преди президентските избори през ноември, веднага след Клаус Йоханис.

„Искаме да имаме глас в региона и да си сътрудничим тясно със съседите на Румъния. Дан Барна казва в кампанията си, че иска да бъде ангажиран, активен президент. Той има предвид, че ще използва всички свои конституционни права, за да извади Румъния от сянката, в която стои през последните години във външнополитически план. Поради либералния си характер румънската формация контактура в България с ДПС (през „Обнови Европа“ в Европейския парламент) и имаме канали за комуникация с „Да, България““, разказва Абъсяка пред Владимир Митев.

„Съюзът „Спасете Румъния“ поддържа Европа с еднаква скорост от Север до Юг и от Изток до Запад.

„Ние смятаме, че различията между Запада и Изтока са заради тоталитаризма, който е държал източната част на Европа в плен в продължение на половин век, докато западната част на Европа е била свободна да се развива. Искаме един ЕС – от Париж до Букурещ, ЕС на всички свои граждани“, разказва Абъсяка.