Чуждестранните бойци в сирийските лагери са бомба със закъснител

Съпругите на бойците от Ислямска държава (ИД) се разхождат с децата си при депортирането им от лагера ал-Хол за бежанци в провинция Ал-Хасака в североизточна Сирия на 03 юни 2019 г. [EPA-EFE/AHMED MARDNLI]

Стотици жени и деца, много от които роднини на чуждестранни бойци, са настанени в лагера Ал-Хол в Североизточна Сирия и са създали миниатюрна версия на Ислямска държава (ИД)“. Това обстоятелство  рискува да се превърне в благодатна почва за тероризъм и риск за сигурността на Европа.

Когато Турция започна своята офанзива – операция„ Мирна пролет”, срещу кюрдската зона за самоуправление в североизточна Сирия през есента на 2019 г., мнозина се опасяваха, че заради хаоса чуждестранните бойци от ИД, затворени в кюрдските райони, могат да избягат и да си проправят път към Европа .

Турция обяви, че офанзивата е насочена към отстраняване на кюрдски бойци, считани от Анкара за терористи, от граничния регион и създаване на “безопасна зона” за преселване на част от бежанците в страната.

Операцията обаче получи сурова международна критика дори от съюзниците на Турция в НАТО, като те настояха да се прекрати масовото изселване от лагерите.

Представители на кюрдите наричат ​​лагерите, особено Ал-Хол, бежански лагер в южните покрайнини на град Ал Хол в Североизточна Сирия, близо до сирийско-иракската граница,  “бомба със закъснител ”.

За кюрдите лагерите, в които се настаняват и роднини на чуждестранни бойци от Европа, са от една страна финансова тежест, а от друга страна, щит от по-нататъшни турски нападения.

“Чуждестранната част на лагера се управлява като малка държава на ИДИЛ“, каза германския евродепутат Хана Нойман (Зелените), член на подкомисията на Европейския парламент за сигурност и отбрана, която пътува до Североизточна Сирия през ноември.

Лагерът Ал-Хол, в който са задържани много от бойците на Ислямска държава и техните семейства, е “бомба със закъснител“, потвърди тя.

Там живеят повече от 60 000 души, включително 24 300 сирийци, пленени или разселени  преди почти две години, според Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси.

“Това, което виждаме в лагерите, е поредният процес на радикализация, тъй като няма ресурси за отделяне на по-радикални от по-малко радикалните лица, няма и ресурси за децата да посещават училище“, каза Нойман.

В резултат на това има се пораждат все повече възможности за радикализация, а децата, които растат  в тази среда също са подложени на риск.

“Видяхме на места като Абу Грайб какво се случва, ако съберете радикални елементи от различни страни, а тук говорим за хора от общо 50 различни нации в общ лагер – това е идеалното място за създаване на “мини ИДИЛ”. Това вече се е случвало, само че този път го знаем предварително”, каза Нойман.

“Досега държавите-членки си затваряха очите”, каза тя и добави, че би искала Европейската комисия да принуди държавите-членки да направят нещо по въпроса или  да дадат легитимност на Брюксел да се справи със ситуацията.

Германският евродепутат добави, че много от хората в лагера са затворени там от близо две години без да знаят какво ще им се случи.

Западните държави не са склонни да репатрират своите граждани, свързани с ИД, задържани в североизточна Сирия, въпреки че някои са се съгласили да приемат ограничен брой  жени и деца.

“Единственото правилно решение би било да ги репатрираме, защото в един момент тези хора ще бъдат или освободени, или ще избягат и тогава няма да имаме никакъв контрол над тях“, каза Нойман.

Според нея подобно решение ще засегне около 1000 до 2000 души с гражданство на ЕС, тъй като много чуждестранни бойци в лагера са дошли от ЕС и Великобритания.

“Ако ги върнем и след съдебен процес влязат  в затвора, а после преминат програми за дерадикализация, това би било по-добре и от гледна точка на сигурността. Защото ще знаем кои са и ще можем да ги проследим“, добави тя.

Нойман каза, че съществува “любопитна дихотомия“, че държавите-членки, които настояваха най-упорито да Брюксел да реши проблема с тероризма, като Франция и Австрия, са същите, които не искат да се откажат от суверенитета и настояват за национални подходи към  проблема, който е “обречен да се провали“.

Според нея е “изключително проблематично“, че ЕС преговаря с Мароко, Турция или други страни за връщане на техните престъпници и потенциални нарушители, а “а ние отказваме дори да говорим за нашите, извършили най-тежките зверства в Сирия и Ирак”.

“Това подкопава доверието в ЕС, а трябва да сме сигурни, че няма да създадем двойни стандарти“, каза още евродепутатът.

В същото време няколко ключови държави от ЕС, включително Франция и Германия, се ангажираха да подновят усилията си за борба с ислямисткия тероризъм след нападенията миналия месец в Париж, Ница и Виена, призовавайки за реформа на Шенгенското пространство и мерки срещу чуждестранните бойци.

Европейската комисия възнамерява да представи план за действие за борба с тероризма в сряда (9 декември). Страните от блока вървят по тънката линия на справяне със заплахата от терористични атаки и заклеймяване на своите мюсюлмански общности.

“Риториката, която имаме вътре, е проблематична“, каза Нойман пред EURACTIV.

“Има много малко джихадисти като онези, които са извършили самоубийствените атаки в Париж или Виена. Когато става въпрос за тези хора, трябва да бъдем много строги и откровени в осъждането на техните действия“, каза тя.

Според нея евроинституциите трябва да бъдат внимателни, ако са решили да намалят броя на симпатизантите на ислямистите.

“Не трябва да попадаме в капана на объркването на исляма с екстремизма. Трябва да бъдем много ясни и последователни в нашите оценки, за да не отчуждаваме онези, които могат да бъдат наши съюзници в тази борба “, подчерта  Нойман.