Шарл Мишел предвещава по-голямо участие на ЕС в Южен Кавказ

Председателят на Съвета Шарл Мишел и президентът на Грузия Мишел Саломе Зурабишвили в Батуми на 19 юли 2021 г.  [Council Newsroom]

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел ще присъства на регионална среща на върха в грузинския черноморски град Батуми в понеделник (19 юли). През уикенда той бе на посещение в Армения и Азербайджан, което е опит за приближаване на региона по-близо до ЕС, съобщава пратеникът на EURACTIV в Батуми.

След личните му усилия да помогне за решаването на вътрешнополитическата криза в Грузия , определена от някои като рискована, Мишел пое друго предизвикателство, като включи ЕС в нови посреднически усилия между Армения и Азербайджан за уреждане на конфликта в Нагорни Карабах.

Азербайджан и Армения водиха война миналата есен за Нагорни Карабах, която струваше около 6500 живота и завърши с примирие чрез руско посредничество, при което Ереван отстъпи територии, които контролираше от десетилетия.

Напрежението отново нарасна през май, когато Армения обвини азербайджанските военни в преминаването на южната си граница. Двете страни съобщиха за случайни престрелки по общата им граница.

Мишел, който беше в Армения в събота, призова т. нар. Минска група “да поеме своите отговорности и да разгледа различни аспекти“ по уреждането на конфликта. Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа е създадена през 1992 г. от Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа и в нея влизат Франция, Русия и САЩ.

Но Минската група до голяма степен е неактивна след прекратяването на огъня. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев настоя, че “конфликтът в Карабах е решен завинаги“ и отхвърли призивите на Ереван за преговори за политическия статут на региона.

ЕС предлага посредничество

В Азербайджан Мишел отиде по-далеч, като заяви, че ЕС  “е готов да играе конструктивна роля като независим посредник между Азербайджан и Армения в допълнение към усилията на Минската група”.

Предишните позиции на ЕС винаги са били, че не е необходимо дублиране и че подходящият орган за управление на конфликта е ОССЕ.

По време на съвместна пресконференция с президента на Азербайджан Илхам Алиев, Мишел каза, че сред въпросите, по които ЕС може да предостави експертни познания, са обменът на затворници и  делимитацията на границите. Той каза “ние са готови да предоставим европейска експертна помощ и, ако е необходимо и желано, европейско наблюдение”.

Председателят на Съвета добави, че съществува и въпросът за въоръжените сили, разположени в близост до спорните райони, който по думите му също трябва да бъде обсъден.

Срещата на високо равнище, домакин на която е президентът на Грузия Саломе Зурабишвили, съвпада с годишната международна конференция в Батуми, която е водеща точка във външната политика на Грузия.

Според дипломати това, което направи възможна срещата на върха е била изключителната победа на проевропейските сили на изборите в Молдова миналата неделя.

За Грузия, която миналия април инициира формата на асоциираното трио, присъствието на Шарл Мишел на такова събиране би било голяма благословия, казаха дипломати пред EURACTIV.

Досега инициативата “Триото” беше посрещано с подозрение от Брюксел, тъй като променя формата на отношенията с шестте бивши съветски републики в съседство с ЕС – Украйна, Беларус, Молдова, Армения, Грузия и Азербайджан.

Шестте държави са събрани заедно в така нареченото “Източно партньорство”, въпреки факта, че Украйна, Молдова и Грузия имат споразумения за асоцииране с ЕС и са много по-амбициозни по отношение на интеграцията и  бъдещото членство в Съюза.

Идеята за трио не е на Брюксел

Друга причина, поради която ЕС беше подозрителен към инициативата за трио, е, че това не е идея на Брюксел, каза дипломат. По думите му инициативи за поддържане на про-европейски нагласи в региона се появяват веднъж на всеки пет години, като последната е схемата за либерализиране на визовия режим. Поради липсата на нови инициативи от Брюксел обаче, регионът излезе със собствен план, каза дипломатът.

Инициативата за асоциирано трио –  Украйна, Грузия и Молдова, обаче има и вътрешни проблеми. Може би най-големият е решението на Украйна да приеме Михаил Саакашвили, бившия президент на Грузия и лидер на основната опозиционна сила в страната – Обединеното национално движение .

Саакашвили напусна Грузия през 2013 г., година след като неговата партия загуби парламентарни избори, и беше обвинен и осъден през 2017 г. задочно, по обвинения в злоупотреба с власт и корупция. Сега той живее в Украйна, която няма споразумение за екстрадиция с Грузия. Там Саакашвили е популярен и все още се възприема като прозападен реформатор.

Партията му – Обединеното национално движение, продължава да бойкотира международните усилия за решаване на вътрешната грузинска криза, оглавявана от Шарл Мишел.

Дипломати заявиха, че е била необходима много работа за подготовката на посещението на украинския президент Володимир Зеленски в Батуми и че подробностите по програмата са се променяли с всеки час.

Като пример, вместо дискусия между президентите, модерирана от журналиста Рикард Йозвяк , президентите ще произнасят само речи.

Очаква се срещата на тримата президенти и Шарл Мишел да се състои в крепостта Петра, южно от Батуми.

През VI век, при византийския император Юстиниан I, крепостта Петра служи като важен източноримски охранителен пост в Кавказ и поради стратегическото си местоположение се превръща в бойно поле на войната между Рим и Сасанидска Персия 541–562 г.