Швеция взе официално решение да кандидатства за членство в НАТО

Министър-председателят на Швеция Магдалена Андершон (вдясно) и лидерът на Умерената партия Улф Кристершон (вляво) дават пресконференция в Стокхолм, Швеция, 16 май 2022 г. Правителството на Швеция реши да подаде молба за членство в НАТО. На този ден шведският парламент проведе специален дебат относно кандидатстването за членство в НАТО. Ръководителите на Швеция и Финландия потвърдиха, че ще кандидатстват за членство в НАТО в резултат на нахлуването на Русия в Украйна. Този ход ще доведе до разширяване на западния военен алианс до 32 държави-членки. EPA-EFE/HENRIK MONTGOMERY SWEDEN OUT

Правителството на социалдемократическото малцинство в Швеция реши официално да подаде молба за членство в НАТО в понеделник (16 май), следвайки стъпките на съседна Финландия.

След дебат в парламента на страната министър-председателят Магдалена Андершон заяви, че голямото мнозинство подкрепя присъединяването към Алианса.

„Най-доброто нещо за Швеция и шведското население е да се присъединим към НАТО“, добави тя.

Андершон заяви пред репортери, че Швеция ще бъде „в уязвима позиция“, докато се разглежда молбата, но че се чувства „уверена, че сред шведския народ има подкрепа за това“.

Управляващите в Швеция социалдемократи се отказаха от 73-годишното си противопоставяне на присъединяването към НАТО в неделя и се надяват на бързо присъединяване, след като руската инвазия в Украйна подчерта уязвимостта на Стокхолм и Хелзинки въпреки тясното им сътрудничество с военния алианс през последните години.

Решението да се откажат от военното неприсъединяване, което е било основна част от шведската национална идентичност в продължение на повече от 200 години, бележи значителна промяна в общественото възприятие в скандинавския регион след нападението на Русия над съседката ѝ.

„Европа, Швеция и шведският народ сега живеят в нова и опасна реалност“, заяви Андершон по време на дебат за политиката за сигурност в парламента в понеделник.

Въпреки това тя заяви, че Швеция не иска военни бази на НАТО или ядрени оръжия на своя територия, ако членството ѝ бъде одобрено.

Кандидатурата има широка подкрепа в парламента, въпреки че правителството не се нуждае от неговото одобрение, за да продължи.

Но желанието на двете страни да станат членове на НАТО ще преначертае и геополитическата карта на Северна Европа.

Финландия има 1300-километрова сухопътна граница с Русия, а Швеция – морска граница, като стратегически важният остров Готланд е ключов за отбранителните планове на балтийските държави.

 

В региона на Балтийско море предстоящото присъединяване на Финландия и Швеция към НАТО се възприема като грандиозен провал за руския президент Владимир Путин и възможност за преодоляване на пропуските в сигурността на Балтийско море.

„Ситуацията, разбира се, се променя радикално в светлината на това, което се случва“, заяви заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков, цитиран от руската държавна агенция Риа Новости в понеделник.

„Фактът, че сигурността на Финландия и Швеция няма да се засили в резултат на това, ни е пределно ясен“, добави той.

Рябков също така подчерта, че двете скандинавски държави „не трябва да си правят илюзии, че ние просто ще се примирим с това“, като предупреди, че този ход е „поредната сериозна грешка с далечни последици“ и „общото ниво на военно напрежение ще се повиши“.

Междувременно говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Москва ще „проследи много внимателно какви ще бъдат последствията“ от решенията на двете страни „за нашата сигурност, която трябва да бъде гарантирана по абсолютно безусловен начин“.

През уикенда обаче Турция изненада съюзниците си от НАТО, като заяви, че няма да приеме положително кандидатурите на Финландия и Швеция, позовавайки се главно на историята им като места, където са били настанявани членове на кюрдски бойни групи.

Турският президент Тайип Ердоган нарече скандинавските страни „къщи за гости на терористични организации“.

„Ще изпратим група дипломати, които да проведат дискусии и диалог с Турция, за да видим как може да се реши този проблем и за какво всъщност става въпрос“, заяви шведският министър на отбраната Петер Хултквист пред обществената телевизия SVT.

НАТО и САЩ заявиха, че са уверени, че Турция няма да възпрепятства процеса на присъединяване на двете скандинавски държави, а други пречки засега не се очакват.

В речта си преди срещата с външните министри на ЕС в Брюксел канадският външен министър Мелани Жоли призова за бърз процес на присъединяване на двете страни.

„Нашата цел е да бъдем сред първите страни, които ще могат да ратифицират присъединяването на Швеция и Финландия, защото знаем, че междинният период между искането за присъединяване и ратификацията трябва да бъде съкратен“, каза тя.

Жоли каза също, че е провела разговори с Анкара, защото „необходимостта да се посрещне този исторически момент“ ще бъде „много по-важна от всякакви двустранни въпроси“.