Швеция отхвърли идеята за създаване на сили за бързо реагиране на ЕС

Изявлението е в съответствие с вижданията на балтийските държави и Полша.  [Shutterstock/wideshuts]

Предложението на министрите на отбраната на ЕС за създаване на европейски сили за бързо реагиране след кризата в Афганистан не беше приветствано от всички, включително от шведския министър на отбраната Петер Хултквист.

“Не виждам това като основна линия за решаване на проблеми“, каза Хултквист.

Сътрудничеството със САЩ е гръбнакът на европейската сигурност, каза министърът на отбраната пред Шведското радио, като поля със студена вода актуалния дебат за отбраната на ЕС.

Вследствие на кризата в Афганистан  министрите на отбраната на ЕС миналата седмица обсъдиха предложения за създаване на сили за бързо реагиране и възможността за преминаване към ад-хок военно сътрудничество между заинтересованите държави-членки на ЕС.

Връзката със САЩ остава особено важна за баланса и стабилността “в нашата част на света“, каза той и добави, че случващото се в Русия представлява “заплаха“ за Швеция, която не е членка на НАТО.

Подкрепата за евентуалното бъдещо членство на  Швеция в НАТО  нараства от известно време, като общественото мнение клони в тази посока, а сегашното мнозинство в парламента възнамерява да запази възможността да кандидатства за членство в даден момент в бъдеще.

Изявлението на Хултквист е в съответствие с вижданията на балтийските държави и Полша, докато съседна Финландия е по-силен защитник на идеята за създаване на европейски сили за бързо реагиране.

Усилията на ЕС за създаване на подобен общ формат се обсъждат повече от две десетилетия, когато след кризата в Косово лидерите на ЕС взеха решение за създаване на съвместно подразделение от около 50 000 войници до 2003 г.. Тези планове обаче така и не се осъществиха.

В последващ опит блокът създаде система от бойни групи с размер на батальон на ЕС от 1500 войници през 2007 г., които никога не бяха използвани в операциите заради спорове за финансирането.

ЕС ще представи проектопредложението си през ноември с цел споразумението да бъде подписано когато Франция поеме шестмесечното председателство на Съвета на ЕС от януари 2022 г.

По време на продължаващия дебат и като се има предвид опозицията в ЕС, френският президент Еманюел Макрон направи крачка назад и смекчи обичайно гръмките си призиви за обща европейска защита.

Анализаторите обаче предполагат, че той ще засили реториката по време на предизборната кампания във Франция.

Комисарят на ЕС по вътрешния пазар Тиери Бретон, чието портфолио включва отбранителната индустрия и космоса, заяви, че общата отбрана “вече не е задължителна“ и че ЕС трябва да стане способен да изпълнява военни мисии в “пълна автономия“ на своята граница и другаде.

Германският канцлер Ангела Меркел досега предпочиташе НАТО да остане в центъра на европейската отбрана. Вместо това сегашното предложение на Германия подкрепя идеята за “коалиции на желаещите“ сред държавите от блока, които ще се обединяват, за да се справят с бъдещите кризи. Дискусията през ноември обаче може да се промени след изборите в Германия.