2022: Разширяването на ЕС е на системи

[Shutterstock/Minerva Studio/Wlad74]

Разширяването на ЕС е в застой, а правителствата на страните-членки не могат да се споразумеят за обща стратегия за шестте кандидати за членство – Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания и Северна Македония.

Новото българско правителство изглежда отворено да обърне страница в преговорите със Северна Македония относно езиковите и историческите спорове, които доведоха до твърдото вето на София по пътя на присъединяване на Скопие към ЕС. Българският президент Руман Радев предлага на страната отново да промени конституцията си.

Албания, чиято ситуация е обвързана с изхода от македонския процес, също е оставена в чакалнята на ЕС. Някои страни, включително България, предполагат, че напредъкът на Тирана в ЕС трябва да бъде отделен от този на Северна Македония. Това вероятно ще доведе до допълнителни проблеми за Скопие.

Междувременно напредъкът в преговорите за присъединяване с Черна гора и Сърбия, предполагаеми лидери в процеса, напредва изключително бавно, ако въобще се движи.

Подгорица, която започна преговорите за присъединяване с ЕС през 2012 г., отвори всички глави в преговорите, но затвори само три.

От друга страна, Сърбия успя да отвори четири нови глави, фокусирани върху устойчивостта след две години застой. Мнозина обаче поставят под въпрос ангажимента на правителството към демокрацията в страната.

Друга пречка по пътя на присъединяването на Сърбия е диалогът ѝ с Косово за намиране на правно обвързващо всеобхватно споразумение за уреждане и нормализиране на отношенията, което е предварително условие за присъединяване и за двете страни.

Засега разговорите не водят до никъде. Плаващите идеи за възможно обединение между Косово и Албания само ще влошат още повече отношенията между Белград и Прищина. Междувременно разочарованието на Косово от Брюксел се подхранва от неуспеха на блока да изпълни обещанията за безвизов режим.

А ситуацията в Босна и Херцеговина, поради липса на по-добра дума, е бъркотия.

Следващите месеци ще видим дали страната ще се разпадне, след като доминираната от сърби Република Сръбска (РС) прие пътна карта за оттегляне от общи ключови институции, включително военната, данъчната и съдебната система.

Република Сръбска и Босненско-хърватската федерация, и двете силно автономни, съставляват следвоенна Босна и Херцеговина със слабо централно правителство

Излишно е да се казва, че ЕС осъди този ход и някои държави-членки, включително Германия, сега призовават за санкции срещу сръбския лидер Милорад Додик.

Неотдавнашните медийни разкрития обаче показват, че сецесионисткият вот, който обеща да изготви проекти на закони след шест месеца, които да заменят законодателството на национално ниво, се е случил на законодателна асамблея, за която се твърди, че се е провела с благословията на еврокомисаря по разширяването Оливер Вархели. Дипломат в Брюксел описа доклада пред EURACTIV като „шокиращ“.

И накрая, Турция остава страна-кандидатка за членство в ЕС само на хартия.

А другите страни-кандидатки за членство в ЕС? Списъкът с желаещи е дълъг, включващ Грузия, Молдова и Украйна, които наскоро се обединиха в една група, за да ускорят интеграцията си в блока. Тбилиси дори обяви, че планира да подаде кандидатурата си за членство до 2024 г.

Въпреки това, тъй като призивите за разширяване неизбежно ще останат нечути в Брюксел и в столиците на ЕС, броят на страните, които искрено искат да се присъединят към блока, може да започне да намалява.

Като цяло, липсата на отстъпление може да се окаже единственият напредък в разширяването на блока, на който можем да се надяваме през 2022 г.