23 страни създадоха шпионска мрежа в Европа

Първи за Европейска разузнавателна академия заговори френският президент Еманюел Макрон. [EPA/ LUDOVIC MARIN]

Двадесет и три европейски държави скрепиха с подписите си в сряда (26 февруари) намерение за създаване на Европейска разузнавателна академия. Така в Загреб беше завършено изграждането на мрежа от разузнавателни агенции.

Това събитие бе последвано от публична дискусия за “сътрудничеството в разузнаването” с участието на представители на европейската разузнавателна общност и хора, които имат власт да вземат решения.

Документът, който определя целите на Академията, обхвата й на действие и нейното управление, беше подписан в присъствието на хърватския министър-председател Андрей Пленкович. Той обясни, че това ще е не само образователна институция, “но и нещо като мрежа, която ще включва хора от академични среди, медии и всички останали”, с цел намиране на решения “на различните заплахи на съвременния свят, и особено в Европа”. “Мисля, че това е много добра форма на сътрудничество, която е по-отворена от обичайната за този вид услуги”, допълни Пленкович.

За академията първо заговори френският президент Еманюел Макрон в реч в Сорбоната през септември 2017 г. Тогава той постави въпроса за по-силна Европа и необходимостта от насърчаване на европейския суверенитет. Макрон обясни, че има нужда да бъде създадена своеобразна европейска академия за разузнаване, в която разузнавателните общности на ЕС да се сближат допълнително чрез обучение, образование и обмен.

Хърватия, която сега е ротационен председател на Съвета на ЕС, е един от основните двигатели на инициативата. Даниел Маркич, директор на SOA, агенцията за сигурност и разузнаване, от самото начало е активен в процеса.

“Това е нова форма на сътрудничество. Тя няма да замени оперативното сътрудничество, което имаме между държави-членки на ЕС и други страни като САЩ. Ние обаче искаме малко повече прозрачност и доверие”, каза Маркич.

Подписването на писмото идва след година съвместна работа на правителствата. През това време, освен всичко, бяха установени трите основни мисии на Академията:

– Насърчаване на стратегическия диалог между разузнавателните служби в Европа. Възможност шефовете им да се събират и да обменят опит на неоперативно ниво по време на тематични семинари;

– Да достигне до националните и европейските фактори, които вземат решения, но и до гражданите, за да се повиши информираността за предизвикателствата и проблемите, свързани с разузнаването;

– Разработване на академични публикации и прилагане на специална академична програма, която да допринесе за общата култура.

23-те страни са Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Малта, Холандия, Норвегия, Португалия, Румъния, Словения, Испания, Швеция и Великобритания.

От списъка отсъстват Гърция, Полша, Словакия, България, Ирландия и Люксембург.

Полски дипломат каза за EURACTIV.com, че Варшава е била поканена (като всички страни-членки). “Подходът ни е прагматичен: изчакайте и вижте как ще се развива тази инициатива”, обясни той.

“Не” на френските коалиции на желаещите

EURACTIV Полша разказва, че отношенията между Варшава и Париж са обтегнати, откакто ПиС пое властта. Напрежението започна през 2016 г., когато Полша внезапно се оттегли от сделката за хеликоптери “Еърбъс”. В замяна Франция оттегли поканата към полската делегация на изложението за военноморска техника “Евронавал” в Париж. Бившият заместник-министър на отбраната на Полша Бартош Ковенски тогава коментира гневно: “Това са хората, които преди няколко века научихме да ядат с вилица, което може да обясни поведението им днес”.

Варшава се отказва от всякакви инициативи на Франция чрез т. нар. “коалиции на желаещите“, съобщава още EURACTIV Полша. Варшава смята, че инициативите на Франция се представят като европейски, но в действителност целят френска хегемония.

“Европейската разузнавателна академия е само поредната инициатива. Също като Европейската инициатива за интервенция, “Работна група Такуба” или европейската морска осведоменост”, допълва EURACTIV Полша.

EURACTIV.com се свърза и с външните министерства на България и Гърция, но до публикуването на тази статия отговори не бяха получени.

Бившият български външен министър Ивайло Калфин коментира, че “България трябва да бъде много по-амбициозна, защото иска да се присъедини към Шенген и да се отърве от Механизма за сътрудничество и проверка. Въпросът е за капацитета да се работи с много класифицирана информация. Отдалечаването от този процес предполага липса на увереност в способността за боравене с чувствителна информация”.

Понастоящем Европейската служба за външна дейност има Ситуационен и разузнавателен център. Неговата задача е да предоставя разузнавателни данни, анализи и ранно предупреждение на върховния представител на ЕС, на институциите, които вземат решения, но и на страните-членки.