Американците са лоши… но не и във време на криза

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Европа винаги се е гордяла с “меката си сила“ на международната сцена и е осъждала прибързания каубойски подход на Вашингтон. Но появи ли се някакъв сериозен проблем вкъщи, европейците неизменно молят американците да се намесят.

Това се случи в ескалиращия диспут в Средиземноморието. От момента, в който Турция и Либия подписаха меморандум за разбирателство за морските си зони, започна поредица от все по-остри дипломатически сблъсъци в близкия до Европа регион.

Междувременно, гръцко-турските отношения пак са в криза и вече достигнаха задънена улица. Въпреки ясната европейска подкрепа към Атина, събитията разкриват неспособността на ЕС да излезе с единна позиция.

Нека започнем с противоречивата позиция на Италия. Рим призова за намиране на общо решение на либийската криза. Ръководителят на международно признатото правителство на националното съгласие в Либия Файез ал Сарадж отмени визитата си в Рим в последния момент. Файес откри, че неговият противник Халифа Хафтар е имал разговор с италианския премиер Джузепе Конте.

В Кайро италианският външен министър Луиджи ди Майо отказа да подпише обща позиция между Египет, Франция, Кипър и Гърция, описвайки я като прекалено сурова към Турция и правителството на националното съгласие в Либия.

В началото на месеца беше подписана сделка между Гърция, Кипър и Израел за тръбопровода EastMed. Това е проект от общ европейски интерес, но засега Италия не се е включила.

През декември Европейския съвет осъди турско-либийската сделка за морските територии, но веднага след това българският премиер Бойко Борисов публично отправи молба към Гърция и Кипър да разрешат диспута с Турция двустранно. С това той постави гръцкия си колега Кириакос Мицотакис  в сложна ситуация.

Мицотакис скоро се завърна от САЩ, където е помолил Доналд Тръмп да поеме инициативата и да работи за деескалация на ситуацията с Турция.

За да окаже натиск над Анкара, Европа разполага само с един инструмент – санкциите. Но на Европейския съвет въпросът за потенциални санкции дори не е бил повдиган. Не за първи път европейците молят САЩ за помощ на своя територия. Спомнете си за Босна през 1995 г. или за Косово през 1999 г.

Тази статия няма за цел да подкрепя или защитава политиката на САЩ в Европа или някъде другаде по света. Но след като се стига дотам някой да моли американците да окажат натиск над Франция да вдигне ветото си върху началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС, това означава, че проблемът е на структурно ниво.

Щом Франция блокира присъединяването на Скопие, за да “накаже” германската политика на Балканите (преди няколко години Берлин блокира френските планове в Средиземноморието), тогава става ясно, че европейците просто не можем да постигнем единно мнение. Всяка страна преследва собствените си интереси и поради тази причина понякога трябва да се въздържаме от използването на тежки думи срещу Вашингтон.