Аутокюто на Байдън не работи добре

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Президентът на САЩ Джо Байдън произнася реч в Кралския замък във Варшава, Полша, 26 март 2022 г. Полша е втората спирка от европейското посещение на Байдън. На 23 март президентът на САЩ отлетя за Брюксел, където на 24 март участва в извънредна среща на върха на НАТО, срещата на върха на лидерите на Г-7 и срещата на върха на Европейския съвет. EPA-EFE/RADEK PIETRUSZKA 

В събота американският президент Джо Байдън се изказа за руския си колега Владимир Путин по изключително необичаен начин, като каза „За бога, този човек не може да остане на власт“.

Детайлът е важен – Байдън беше в Полша и четеше от аутокю написана реч. Но той очевидно се отклони от написания текст, за да направи неочакваната реплика.

Или текстът на аутокюто е бил грешен.

Във всеки случай Белият дом трескаво побърза да обясни, че няма промяна в политиката и Съединените щати не се стремят към смяна на режима в Русия.

По-рано същия ден, по време на това пътуване близо до границата с Украйна, Байдън нарече Путин „касапин“.

Това също не изглеждаше като умишлено послание, защото дойде в отговор на журналистически въпрос.

Планирани или импровизирани, изявленията на Байдън бележат ескалация в отношенията между двете най-големи суперсили. В резултат на това САЩ и Русия никога не са били толкова близо до прекъсване на дипломатическите отношения.

Един американски сенатор стигна дотам, че преди няколко седмици призова за елиминиране на Путин. Белият дом наистина прави чутовни усилия да повтаря отново и отново, че не се стреми към смяна на режима в Русия.

Можем само да се опитаме да гадаем дали изпращането на командос да унищожи Путин е сред инструментите на американския „отбор на тигрите“ за Украйна. Съмнявам се, че е така, защото това  би било твърде опасно за света.

По подобен начин можем само да си представим как Кремъл събира враждебни и понякога необмислени изявления, за да ги цитира, за да оправдае бъдещите си безразсъдни действия. Сигурно вече има добра колекция.

Откровено враждебната реторика от Вашингтон помага на Русия да обоснове твърдението си, че истинската цел на САЩ е унищожаването на Руската федерация, което дава на Москва извинение да предприеме мерките, които иска да предприеме. Включително и най-страшните.

Френският президент Еманюел Макрон се включи в събота, като призова за сдържаност. „Не бих използвал този тип речник, защото продължавам да водя дискусии с президента Путин“, посочи той.

Всъщност може да се запитаме дали Байдън някога отново ще може да говори с Путин. Кой знае? Може би да. Миналата година Байдън нарече Путин убиец, което не им попречи да се срещнат в Женева три месеца по-късно.

А може би не.

Може би в Полша бе премината точката, след която няма връщане назад.

Може би ще се окаже, че Байдън се самоизключи от мирните преговори. Всъщност Макрон със сигурност би бил по-полезен събеседник в очакваните мирни преговори, наред с други, включително турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Важно е да се разбере, че бъдещите мирни преговори ще бъдат между Украйна и Русия, тоест между Зеленски и Путин. Но ще са необходими и западни застъпници. Без присъствието на чужди лидери като Ердоган, Макрон или Борис Джонсън около масата, обикновената двустранна среща между Путин и Зеленски би била гарантиран провал.

Не бива да се учудваме обаче, ако Путин поиска „всичко”, което означава заличаване на държавността на Украйна, при удобна за него логика на ескалация.

Това би означавало да сме готови за война, която да продължи много дълго. Вече не е реалистично да се предполага, че Путин иска да приключи войната преди парада на 9 май на Червения площад.

Войната на дълги разстояния непременно ще бъде белязана от ескалация на конфронтацията и на зверствата, което включва риск от преливане на конфликта и ангажиране на член на НАТО, пряко или косвено, съзнателно или неволно.

Това би бил кошмарен сценарий, в сравнение с който Карибската криза от 1962 г. би изглеждала като разходка в парка.

При ескалация, водеща до ядрена война, всяка стъпка е точка без връщане.

Можем само да пожелаем лагера на цивилизацията, към който принадлежим, да не пресича такива точки без връщане. Способни сме на по-добро миротворчество.