Байдън срещу Путин: Кой спечели?

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

[EPA-EFE/ALEXANDER ZEMLIANICHENKO / POOL]

Докато страстите утихват след срещата на двамата лидери на неутралната швейцарска земя, редно е да зададем въпроса кой от тях е извлякъл най-доброто от рискованата среща на върха. И кои бяха косвените жертви.

Коментатори твърдят, че Владимир Путин е спечелил още преди самолетът му за Женева да излети. Те смятат така, защото срещата на върха поставя Путин на равни начала с лидера на западния свят, свят който значително превъзхожда Русия и близките й съюзници.

Изглежда, че Байдън е избегнал съвместна конференция, за да не може Путин да използва някои от триковете, които работиха много добре срещу Тръмп. Целта им беше да се създаде впечатлението, че Русия печели тези срещи.

Ако мотивацията на Путин беше възможността да спечели победа пред световната публика, то Байдън беше мотивиран от нещо друго.

В крайна сметка Путин не получи възможността да спечели подобен трофей. От своя страна Байдън със сигурност може да твърди, че е предупредил руския лидер за червените линии, които Москва не трябва опитва да премине. Разделителни линии в сферата на тайните операции, кибер атаките и намеса в изборите.

Но също можем да си представим и Путин да казва “не се заигравайте в двора ми”.

Не знаем точната формулировка, но това се отнася до бивши съветски републики като Украйна и Грузия, които се надяват да се присъединят към НАТО. Ако Путин получи знак, че посланието му е разбрано, той може да се счита за победител. И с право, но той не би се похвалил с това.

Преди срещата в Женева, предусещайки нова Ялта, Украйна предварително отхвърли всякакви подобни споразумения. “Ние ясно показахме на нашите партньори, че нито едно споразумение по отношение на Украйна, постигнато без участието на Украйна, няма да бъде признато от нас”, предупреди външният министър на страната Дмитро Кулеба.

По-безопасно място ли е светът след срещата в Женева? Вероятно е така в глобален план, но може би по-малко сигурен в споменатите горе области.

Срещите на великите сили често водят до промяна на разделителните линии. А след това в продължение на десетилетия жертвите на историята страдат в мълчание, като Източна Европа от 1945 до 1989г.

В заключителното комюнике от срещата на върха на НАТО, Украйна се споменава 24, а Грузия 18 пъти. Въпреки това, никъде не се посочва това, което Киев и Тбилиси искат да чуят: че са поканени или ще бъдат поканени да се присъединят към Алианса.

Попитан по време на пресконференцията си след срещата на върха дали Украйна трябва да се присъедини към НАТО, Байдън каза: “Зависи дали отговарят на критериите”.

Ще видим какво крие бъдещето. Съдейки по преобладаващата политика спрямо “Северен поток 2”, само можем да направим осведоменото предположение. Когато слоновете танцуват, тревата страда.