Великият сръбски ваксинационализъм

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Хора чакат на опашка пред център за ваксинация в Белград, Сърбия, 27 март 2021 г. Хиляди желаещи да се ваксинират от съседни страни се наредиха на опашка, след като сръбските власти предложиха безплатни имунизации за чужденци.  [Andrej Cukic/EPA/EFE]

Решението на сръбските власти да отворят вратата на съседните страни за ваксинация няма нищо общо с възраждането на топлите спомени от бивша Югославия, пише д-р Орхан Драгаш от Международния институт за сигурност в Белград. Той е автор на книгата „Две лица на глобализацията – истина и измами“.

Хората от Балканите над 40-годишна възраст си спомнят, че беше обичайно да пътуват от Сараево или Скопие до Белград за европейските мачове на “Цървена звезда” или от Белград до Загреб за концерта на Rolling Stones през 1976 г. Войната и разпадането на бившата федерация през 90-те години промениха нагласите и цели поколения израснаха, вярвайки, че 300 или 400 километра до съседната столица е недостижимо разстояние, дори когато става въпрос за топ развлечения.

Сцените на “нашествието“ на съседи от преди 30-40 години се повториха в Белград миналия уикенд, въпреки че поводът беше различен. Около 9 000 души от региона бяха ваксинирани само за два дни в Белград, тъй като сръбските власти осигуриха безплатна и лесна процедура за регистрация в техните здравни заведения, където имунизациите  започнаха още от декември.

Това нашествие на хора от региона за ваксинация в Белград не беше предшествано от никаква промоционална кампания. Както каза един жител на Сараево, било напълно достатъчно да чуе от приятел от Белград за възможността да се ваксинират чужди граждани безплатно и веднага тръгнал. Междувременно, както той казва, “цяло Сараево“ научи за това. Изглежда, че повечето граждани на Босна и Херцеговина, Северна Македония и Черна гора са дошли в Белград за имунизация с препарата на АстраЗенека и според съобщения в медиите и благодарности в социалните мрежи е имало много ваксинирани хора от Хърватия и Словения. Да не забравяме и екипажа на албанска авиокомпания, който се възползва от паузата между двата полета, за да се ваксинира с първата доза.

Решението на сръбските власти да отворят вратата на своите съседи за ваксинация  обаче няма нищо общо с възраждането на топлите спомени от бивша Югославия. Нещата са много по-прагматични. Всички, които пристигнаха в Белград от региона, дойдоха само, за да се ваксинират срещу COVID-19. Техните мотиви са съвсем ясни и разбираеми, но какво да кажем за мотивите на Сърбия?

От месеци Сърбия е стабилна, на първите места в Европа и света по брой ваксинирани граждани пропорционално на нейното население. В края на март данните сочат, че поне една четвърт от населението е получила поне една доза и около 15% от гражданите са били реваксинирани. Тези цифри позволяват на Сърбия “лукса“ да разпространява определени количества от ваксината на най-близките си съседи, чиято статистика беше катастрофално лоша допреди няколко седмици. Сръбският президент не се размина с остри критики в страната си, когато изпрати 8000 дози от ваксината на Пфайзер/Бионтех на премиера на Северна Македония Зоран Заев в средата на февруари. Въпреки това президентът Вучич и премиерът Ана Бърнабич изпратиха същия подарък и в Подгорица, след това в Сараево.

Анализът на мотивите на Сърбия  в европейските кръгове, които се занимават с Балканите, заема несравнимо повече пространство, отколкото обсъждането на реалните ефекти от това действие. То трябва да се съизмери с броя на ваксинираните хора в страни, където доскоро не разполагаха с никакви препарати. В тази безкрайна дисекция на сръбските мотиви неизбежно се влиза в преувеличения, дори в чисти грешки (умишлени или не). Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) греши например, когато заявява, че “дарението на сръбския президент Вучич за Северна Македония било по-скоро символично, отколкото съществено“. Беше повече от съществено, защото 8000 дарени дози от Сърбия бяха достатъчни, за да ваксинират всички македонски лекари в първичното здравеопазване и почти половината от всички медицински сестри и технически служители. В същото време помощта пристигна в точното време, защото до този момент нито един гражданин в Северна Македония не е бил ваксиниран, бил той здравен работник. Същият вид съществена подкрепа дойде за Черна гора и Босна и Херцеговина, също по време, когато те не не разполагаха дори с една доза.

Мотивите на Сърбия и нейния президент Вучич да ръководят тази регионална кампания са изключително прагматични и тук не трябва да се търси скрит дневен ред. Вярно е, че Сърбия и Вучич придобиват положителен имидж на Балканите с тези ходове. Това е важно като се има предвид, че  регионът не успява да изгради толерантност и взаимно съчувствие от десетилетия. Но не правят ли същото всички останали лидери в света, които имат достатъчно ваксини на разположение дори ЕС, който няма добро вътрешно снабдяване? Какво да се каже за неотдавнашното решение на европейските лидери за спиране на износа на ваксини от ЕС в усилията си за запазване на международното влияние? Няма нищо специално или скрито, ваксините са се превърнали в инструмент за трансгранично влияние и това е общоприета и легитимна практика по целия свят.

Освен това, регионалната дипломация за ваксини, проведена от Сърбия, има очаквания положителен ефект за повишаване на здравните показатели в нейната непосредствена среда. Ясно е, че това са пространствата и хората, с които Сърбия има най-натоварена търговия, лична комуникация, трудова миграция, студенти и туристи. Ясно е също, че Сърбия няма да спечели много, ако е на европейския и световния връх на ваксинираните нации, ако най-близката й среда е на дъното.

Така че Сърбия не прави нищо по-различно на Балканите от начина, по който ЕС регулира своите вътрешни отношения и режими в борбата срещу пандемията. При това Белград се ръководи изключително от собствените си интереси и в този случай съвпада с интересите на своите съседи.

Както Европейският съюз няма да промени вътрешната си структура след пандемията, така и сегашната политическа архитектура на Балканите няма да бъде нарушена. Не става дума за нова Югославия, което често и повърхностно се обсъжда, и няма да има “Велика Сърбия“. Най-доброто доказателство за това е шегата с историята за “великосръбския национализъм“. Остроумните и благодарни ваксинирани гости от региона, след завръщането си от Белград, бързо въведоха термина “великосръбски ваксинационизъм“.