Война с Китай чака пред задния вход

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

сним-27 [EPA-EFE/YONHAP]

Съобщението на САЩ, Великобритания и Австралия, че ще установят партньорство за сигурност за Индо-Тихоокеанския регион, което също ще помогне на Австралия да придобие американски ядрени подводници и с това се отменя сделката за 40 милиарда долара за проектирани от Франция подводници, определено печели първо място за дипломатическа подигравка.

Това е жесток удар за Франция на редица нива. Загубеният договор оставя френската оръжейна индустрия с милиарди евро дупка. Това, че Канбера би избрала отбранителна оферта на Обединеното кралство в 12 без 5 е тежък политически удар.

Това е и нещо като дипломатически преврат за Борис Джонсън, чийто много възхваляван дневен ред на „Глобална Великобритания“ досега се състои в не повече от топли думи и няколко писани като под индиго търговски сделки.

По-рано тази година Великобритания обяви, че е готова да измести фокуса си от Европа към Индо-Тихоокеанския регион като част от планирано обновяване на външната, търговската и отбранителната си политика и изпраща нов британски самолетоносач през Южнокитайско море.

Между другото, Обединеното кралство иска да се присъедини към Транстихоокеанското партньорство, търговско споразумение, включващо Австралия, за което Китай също кандидатства.

Като се насочва към Китай толкова очевидно, пактът за отбрана също създава потенциално главоболие за европейците.

Дипломат от ЕС каза на EURACTIV, че това е вторият случай в рамките на един месец, в който САЩ действат едностранно, изоставяйки Брюксел, въпреки обещанието на американския президент Джо Байдън да има отворен канал за комуникация и доверие в ерата след Тръмп. Афганистан беше първият случай.

Друг дипломат от ЕС обясни, че също е притеснително, че САЩ за първи път изнасят извън страната чувствително военно оборудване, подводници с ядрен двигател. През последните няколко месеца европейските военни кораби все повече се появяват в Индо-Тихоокеанския регион.

Понастоящем Франция е единствената страна от ЕС със значителни военноморски сили в региона, но останалата част от ЕС е подложен на натиск да се засили, след като президентът Байдън отбеляза Китай като водеща глобална заплаха за сигурността.

В същото време тези опити за морско присъствие означават, че активите на НАТО са технически пряко ангажирани в региона.

В хипотетичната ситуация, в която Обединеното кралство, САЩ или Австралия трябваше да се окажат във враждебна конфронтация с Китай в Южнокитайско море, всички европейски членове на НАТО ще бъдат въвлечени, ако се приложи член 5 от договора за НАТО.

Това поне е страхът в Европейската комисия и няколко европейски столици. Епизодът е поредната червена лампа за европейците, че когато става дума за криза, Европа е сама. Стратегическата автономност на ЕС понастоящем е само празна крилата фраза, която трябва да бъде изпълнена със съдържание.