Време е да поговорим с Русия, а не за Русия

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Жозеп Борел [ЕК]

В края на тази седмица ще пътувам за Москва. За последен път върховен представител на ЕС е бил в Русия преди четири години. Основната цел на посещението ми е да обсъдим въпросите, които ни тревожат и които са свързани с мястото и ролята на Русия в Европа и нейния по-мащабен международен ангажимент.

EURACTIV България препечатва текста, предоставен на “Дневник” ексклузивно от Европейската комисия във връзка с организираното преди време, но съвпадащо със събитията около завръщането и осъждането на Алексей Навални, посещение на Жозеп Борел – върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, в Москва.

През последното десетилетие отношенията между ЕС и Русия се влошиха и особено след незаконното анексиране от страна на Русия на Крим и Севастопол през 2014 г. те са белязани от липса на доверие. Днес се възприемаме основно като съперници и конкуренти, а не като партньори.

Помежду ни съществуват големи разногласия относно конфликтите в непосредствено съседство – от Украйна и Беларус до Либия и Сирия, както и относно правата на човека и основните свободи. Отравянето на Алексей Навални, задържането му и последвалата присъда, както и арестуването на хиляди демонстранти през последните дни, напомнят по болезнен начин за стесняването на пространството за опозицията, гражданското общество и независимите гласове в страната. Действията на Русия през последните години не съответстват на поетите от нея ангажименти нито като член на Съвета на Европа, нито като участник в ОССЕ. Необходимо е да припомним, че тези институции са в основата на сътрудничеството, мира и сигурността в Европа.

Трябва открито да поговорим с Русия за състоянието на отношенията ни. Ползата от дипломацията е именно в ангажираността, предаването на послания и стремежа за намиране на обща основа. Дипломацията е от основно значение, когато положението е сериозно. Каналите ни за комуникация трябва да бъдат отворени. Ние обаче говорим повече един за друг или дори един до друг, отколкото помежду си. Това подклажда единствено недоверие и не допринася за преодоляване на предизвикателствата пред нас.

Трябва да изразим ясно тревогите си. Едновременно с това е необходимо да признаем, че сме тясно свързани с най-големия си съсед, при това не само исторически или географски. Европейският съюз все още е първият търговски партньор на Русия и най-големият източник на преки чуждестранни инвестиции в страната. Руските студенти са най-многобройната група участници в университетски обмени от страни извън ЕС по линия на програмата “Еразъм+”, а Русия е държавата, в която се издават най-много шенгенски визи. Връзките помежду ни продължават да бъдат важни и за двете страни.

Поради това трябва да възприемем многоизмерен подход, както се посочва в набора от водещи принципи, договорени от ЕС във връзка с отношенията му с Русия. Това ще бъде референтната рамка за посещението ми в Москва. Тя съдържа селективно сътрудничество по въпроси в интерес на ЕС, както и достигане до руското гражданско общество и оказване на подкрепа за него. Това не може да бъде направено чрез видеоконференция.

Въпреки всичко има теми, по които можем да работим заедно, и когато го правим, можем да постигнем резултати. Най-красноречивият пример е Съвместният всеобхватен план за действие – споразумението за ядрената програма на Иран, който е сред крайъгълните камъни на световната система за неразпространение на ядрено оръжие. По-доброто разбирателство и съвместните усилия на ЕС и Русия ще бъдат от полза за множество регионални кризи.

Глобалните предизвикателства на нашето време, като се започне с пандемията от COVID-19, изискват глобални решения. Нуждаем се от засилено сътрудничество, повече прозрачност и по-голям обмен на информация. Необходимо е да се борим с дезинформацията, която в този конкретен случай е особено вредна и може да изложи на риск човешки живот. Станахме свидетели на дейности в тази сфера, идващи от Русия.

Искаме да работим по-активно с Русия във връзка с предизвикателствата, свързани с климата. Разчитаме на ангажираността на страната за успешното провеждане на COP26 в Глазгоу. Единствено използвайки възможностите за справедлив и честен преход за всички, можем да съхраним просперитета, спасявайки едновременно планетата.

И накрая, трябва да се борим с новите заплахи и да извличаме ползи от възможностите в цифровата област и киберпространството. Неотдавна бяхме свидетели на множество кибератаки, които станаха симптоматични за нови съперничества. ЕС ясно е заявил ангажимента си за уреждане на международните спорове в киберпространството с мирни средства. Това не означава обаче, че няма да предприемем ответни действия. Въведохме санкции за извършителите на злонамерени действия и няма да се поколебаем да продължим по този път, ако е необходимо.

В съответствие със Заключителния акт от Хелзинки стабилността в Европа трябва да се основава на сътрудничество, зачитане на териториалната цялост и суверенитета на държавите и съблюдаване на правата на човека и основните свободи. Встъпването в диалог не означава, че се връщаме към обичайната практика, но е необходимо да намерим сфери на разбирателство, за да можем постепенно да възстановим доверието.

Ще уведомя лидерите на ЕС за резултата от посещението ми по време на предстоящия стратегически дебат за отношенията между ЕС и Русия. Задаването на ясна посока и гарантирането на единство по отношение на ангажимента ни с Русия продължават да бъдат от жизненоважно значение.

През 90-те години мечтаехме за различна Европа, в която всички работим заедно за преодоляването на глобалните предизвикателства. През 2021 г. за съжаление действителността е далеч от мечтите ни. Въпреки това е необходимо те да продължат да ни вдъхновяват, а ние да започнем да ги осъществяваме.