Геополитика без Меркел

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Германският канцлер Ангела Меркел и руският президент Владимир Путин.

Случайност ли е това? Напрежението между Сърбия и Косово съвпадна с изборите в Германия. Страната има голямо влияние в региона, но също така там са намесени и други играчи, като Русия. Сърбия, съюзник на Русия на Балканите, възприема Северно Косово (населено предимно от етнически сърби) като своя територия или част от „сръбския свят“, където има право да се намесва под претекст, че защитава своите сънародници в чужбина.

Можем само да гадаем дали Русия насърчава Сърбия да анексира Северно Косово (Сърбия може да твърди, че местното население би гласувало в подкрепа на такива процеси). Във всеки случай балансът на силите без Меркел вече не е същият.

В малко по-различен контекст официалните руски медии съобщават, като цитират белоруския диктатор Лукашенко, че Русия и Беларус „трябва да реагират“ на това, което той нарече привличането на войските на НАТО в Украйна. Той има предвид създаването на американски бази, което би довело до „разполагането на ракети с подходящ обсег”.

„Руският президент и аз проведохме и провеждаме консултации по този въпрос и се съгласихме, че там трябва да се предприемат някои действия“, каза Лукашенко.

Анексията на Крим стана с помощта на твърдения, според които новото прозападно правителство на Украйна ще даде полуострова на американците. Не са ли подобни сегашните твърдения на Лукашенко? Няма ли прилики между напрежението на Балканите и  украинския театър, които съвпаднаха с германските избори?

Думите на Лукашенко бяха незабавно потвърдени от Кремъл. Говорител заяви, че разширяването на военната инфраструктура на НАТО в Украйна преминава червена линия за руския президент Владимир Путин.

Наследството на Ангела Меркел ще бъде анализирано през следващите години. Но може спокойно да се каже, както потвърди помощникът на канцлера, че Путин е бил уверен, че Украйна няма да се присъедини към НАТО под нейно наблюдение. Германските избори откриват период на несигурност и е по-вероятно Русия да размърда пешките си, вместо да потвърди някои от лошите си самоизпълняващи се пророчества.

Всъщност според анализаторите евентуално германско правителство, в което Зелените ще имат силен глас, би било по-малко приятелско спрямо Русия, както и към Китай или Турция.

Какво може да направи ЕС, за да намали напрежението? Вероятно не много. Франция със сигурност е важен играч, но в резултат собствените си проблеми Париж е склонен да застане на страната на Сърбия и дори на Русия.

Периодът, в който Германия, най-влиятелната държава в ЕС, се пренастройва, може да отнеме време. Това е и период, в който Европа ще бъде по-уязвима, или възприемана като по -уязвима от своите противници.