Гражданска война чрез посредници в Либия

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

До преди няколко седмици по-голямата част от Европа разсеяно игнорираше гражданската война в своето близко съседство. Макар че войната между Правителството на националното съгласие (ПНС) на Файес ал Сарадж и Либийската национална армия на генерал Халифа Хафтар (ЛНА) в Либия бушува от няколко години.

През април диалогът между двете страни приключи, когато Либийската национална армия на генерал Хафтар започна офанзивата си в Триполи, която осем месеца по-късно продължава, с цената на вече няколко хиляди убити и изселването на над 100 000 души.

Усложняването на вече почти невъзможния за разрешаване конфликт се дължи на множеството конфлекти чрез посредници, или прокси-конфликти, между съседите на Либия в региона.

Главните виновници са Турция, Русия, Катар, Египет, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия.

Турция и Катар подкрепят ПНС – подкрепяно и от ООН – с оръжие и друга помощ, докато ОАЕ, Саудитска Арабия и Египет застават зад ЛНА.

На дипломатическия фронт позицията на Хафтар е засилена от подкрепата на Франция и Русия, докато Италия и Великобритания твърдо застават зад ПНС. Администрацията на Тръмп засега не е заела позиции.

Междувременно, ЕС се въздържа от вземане на страна в конфликта, докато Франция, Великобритания, Италия и други страни следват собствените си национални интереси. Да не забравяме, че зародишът на гражданската война в Либия се крие в свалянето (и убийството) на Муамар Кадафи, организирано от Франция и Великобритания през арабската пролет от 2011г.

Още през септември Германия обяви, че ще бъде домакин на среща на върха в Берлин, която има за цел да прекрати международното вмешателство и да върне всички играчи в Либия обратно на масата за преговори. Срещата на върха ще се проведе със закъснение тази неделя (19 януари).

Шансовете на нея да се стигне до мирно споразумение бяха пренебрежимо малки и преди последният фронт да бъде открит с любезното съдействие на турския президент Ердоган.

В края на ноември Ердоган и Сарадж сключиха сделка, която проправи пътя на Турция да изпрати повече военно оборудване и евентуално войски, в замяна на това правителството на Сарадж да заеме страната на Ердоган по териториалните въпроси и енергийните амбиции на Турция в Средиземноморието.

Изправен в битка за собственото си оцеляване, не е трудно да разберем защо Сарадж прие сделката. Грубият ход на Ердоган обаче, очаквано предизвика гневната реакция на Атина.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че ще блокира всяко мирно споразумение на Европейския съюз за Либия, докато морската сделка между Турция и Либия не бъде отменена. Междувременно, Гърция засили връзките си с Хафтар и заяви, че е готова да изпрати “войски в Либия, за да помогне за следенето на ситуацията.

Странно е, че Мицотакис не беше поканен на срещата на върха в Берлин (макар че Турция е поканена), а още по-странен е фактът, че германското правителство не даде обяснение за тази обида.

Тези прокси битки и дипломатически грешки илюстрират защо от миналата есен срещи на върха за Либия многократно бяха отлагани и защо е почти сигурно, че насрочената среща ще се провали. Те също говорят много и за т. нар. мека сила на ЕС и идеята за „единна позиция“ в областта на външните работи и сигурността.

Трудно е да се повярва, че срещата на върха в Берлин е част от мирен процес за Либия, когато нито една от участващите чужди сили не е готова да изостави либийските си съюзници си и да забрави за собствените си интереси в тази страна.

ОТГОВОРНОСТ: Всички мнения в тази рубрика отразяват мнението на автора, а не на EURACTIV.COM Ltd.