Да върнем разума в дебата

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Все повече отчаяни хора бягат от Идлиб, Сирия, и се отправят към гръцко-турската граница с надеждата да влязат в ЕС. По време на бежанската криза през 2015 г. за тях бе възможно да влязат в Германия – този път обаче ситуацията е различна. Тук идва въпросът: какво се е случи през последните пет години?

“Можем да го направим” (“Wir schaffen das”), заяви уверено германският канцлер Ангела Меркел пред нарастващия брой бежанци през август 2015 г.

Малко след това Германия отвори границите си за хората, търсещи убежище и мигрантите, напуснали Сирия, Афганистан и други държави във война. Тогава канцлерът пренебрегна вече възникващото неодобрение с думите: “Ако сега трябва да започнем да се извиняваме, че показваме приятелското си лице в ситуация на криза, това не е моята държава”.

Днес всичко това звучи твърде различно.

“Имаме нужда от ред по външните граници на Европейския съюз. В това отношение ще подкрепим Гърция с всички сили. Границите на Европа не са отворени за бежанци от Турция и това важи и за нашите национални граници”, написа в Туитър министерството на вътрешните работи на Германия на няколко езика, включително и на арабски, тази седмица.

Как можем да обясним този обрат?

Германският централен съвет на мюсюлманите обобщи това ясно, след като десен екстремист застреля девет души в град Ханау през февруари.

“Терористът от Ханау може да е действал самостоятелно, но расистката му идеология в никакъв случай не е изолиран случай, както показват плашещите резултати от изборите и разкриването на фашисти в радикалните десни партии у нас”, се казва в изявление на съвета на мюсюлманите.

“Мьолн, Солинген, Рощок-Хойерсверда, Марва Ел-Шербини, поредицата от убийства на неонацистката групировка “Националсоциалистически нелегални”, Любек, Хале, да не говорим за Крайстчърч, Осло, Питсбърг в международен контекст, оставиха дълга кървава следа (…) в Германия.”

Тази “дълга кървава диря” може да се проследи до политиката на отворените врати през 2015 г., която според много наблюдатели допринесе за политическото възраждане на “Алтернатива за Германия”.

Крайнодясната партия вече е толкова силна, че успя да раздели някога непоколебимия Християндемократичен съюз на два лагера: един, който иска да очертае ясна граница с “Алтернатива за Германия” и друг против политиката на отворени врати.

Това означава, че дори и Берлин да заеме позицията, че ненадежден партньор (Турция) използва бежанците като инструмент, за да окаже натиск върху ЕС и НАТО, водещите германски политици в управляващата коалиция нямат подходяща стратегия поради продължаващия дебат за това как да се справят с “Алтернатива за Германия” и миграционния въпрос като цяло.

Вместо това ги тревожи последния ход на Ердоган – да изпрати хиляди гладуващи семейства на турско-сирийската граница към ЕС. Мнозина в Берлин са наясно, че през последните години е направено твърде малко по въпроса с бежанците.

На този фон във време на силно чувствителни политически събития, нека припомним някои икономически факти с надеждата да върнем доза рационалност в дебата:

ЕС е най-големият търговски партньор на Турция. През 2018 г. вносът от блока се е увеличил с 9% и е достигнал 76,1 милиарда евро. Турция е петият по големина търговски партньор на ЕС по износ и шести по внос.

Това означава, че Анкара зависи от европейските инвеститори. ЕС и най-вече Германия от всички страни членки държат силни карти и не трябва да се поддават на страха и чувството за неотложност на ситуацията. В името на бежанците и в името на целия Европейския съюз.