Ден на победата?

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

2020 г. бе отбелязана в календара като празнична за Европа година, макар и да бе трудно да се говори за победен парад.

Днес европейците празнуват 75-годишнината от Деня на победата, разгрома на нацистите във Втората световна война. В събота ЕС отбелязва 70 години от декларацията на Шуман, ядрото на европейския проект.

Зад кулисите годината започна с разгорещени дискусии относно дребните различия в седемгодишния бюджет на ЕС и продължаващата борба за постигане на споразумение за новите отношения с Обединеното кралство. На този фон силата на Европа продължава да отслабва в капана между конфронтиращия се Вашингтон и самоуверения Пекин.

Коронавирусът ни върна обратно мрачни спомени, запазени само за учебниците по история и речите. Лидерите възвърнаха военната реторика в изявленията си. Европейската икономика навлезе в режим “свободно падане”, както никога досега в мирно време. А солидарността сред европейците удари ново дъно.

Светът, който познавахме, се разруши пред очите ни. “Коронавирусната пандемия в крайна сметка разруши многостранния световен ред”, заяви висшият дипломат на ЕС Жозеп Борел.

В Европа пандемията заплашва единствения актив, останал недокоснат от миналите кризи. Голямата рецесия почти унищожи еврото. Миграционната криза нанесе сериозна щета върху блока без граници. Сега вирусът разрушава нашия единен пазар, перлата в короната на европейския просперитет за мнозина.

В сферата на услугите и в много други сектори единният пазар не е завършен. Същото се отнася и до паричният съюз (фискален съюз и истински банков съюз все още липсват), а в съвместното ни безгранично пространство липсва обща политика за миграцията и предоставянето на убежище.

Европа пропиля последните няколко години, постигайки скромни резултати на повечето от тези фронтове. А сега пандемията ги удари наред.

Последиците за единния пазар могат да бъдат ужасяващи за хиляди фирми и милиони работници в цяла Европа, но също и за самото бъдеще на Европа.

Държавите членки наложиха ограничения за износ към своите партньори от ЕС, а властите възобновиха граничните проверки. Въпреки че Комисията до голяма степен разреши тези въпроси, на хоризонта се задава още по-опасна заплаха.

Не всички държави членки имат необходимите средства, за да спасят компаниите си. Повече от половината от държавната помощ, одобрена от Европейската комисията, принадлежи на Германия. Ситуацията може да се влоши, след като през следващите дни Комисията допълнително отслаби правилата за държавна помощ в подкрепа на бизнеса.

“Рискуваме да унищожим вътрешния пазар”, предупреди Борeл.

Комисията е наясно с тази опасност. Като част от плана за възстановяване ЕК работи по нова схема за защита на платежоспособните фирми в страни с по-слаби финанси. Ресурсите обаче трябва да бъдат значителни, за да може новият инструмент да балансира единния пазар.

Годишнините са плодородна почва за запомнящи се речи. В петък председателят на Европейския съвет Шарл Мишел се позова на стратегията за възстановяване на Европа като “плана Гаспери”.

И докато вирусът излага на риск здравето ни и поставя на тест обществата ни, както никога в историята след Втората световна война, Мишел постави нови цели за Европа.

“Грижовно общество, в което индивидуалното и колективното благополучие са фундаментални – нека направим това новия хоризонт на Европа, нека насочим енергията си към него”. Това заяви Мишел в петък по повод събитието “Състояние на Съюза”, организирано от Европейския университетски институт на Флоренция.

Авторът на тази статия също обича пространните наративи и добре формулираните речи. Но Европа не се нуждае от още празни лозунги, а от амбицията да спаси своите постижения.

През последните години сближаването в Европа се случваше трудно. Сега обаче институциите на ЕС и държавите членки трябва да гарантират, че сме защитени от започването на обратния процес.