Дрънкане на саби в Черно море

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

[EPA-EFE/VASIL GEDENIDZE/BRITISH EMBASSY IN GEORGIA]

Руският президент Владимир Путин заяви в сряда, (30 юни), че Русия е можело да потопи британски военен кораб, който според Москва е влязъл незаконно в териториалните ѝ води.

Той добави, че не се страхува, че по този начин Русия щеше да започне Трета световна война. Това е така, защото по думите му, тези които са провели “провокацията” са знаели, че “не могат да излязат като победители от подобна война”.

Според доклади, илюстрирани със снимки и видеозаписи, на 23 юни, над 20 руски самолета и два кораба на бреговата охрана следят действията на плаващия край Крим британския военен кораб “Дифендър”.

Руското министерство на отбраната заяви, че патрулен кораб е изстрелял предупредителни изстрели. Също така, реактивен самолет е хвърлил бомби по пътя на ескадрения миноносец  “Дифендър”, докато плава на около 12 мили от брега на Крим. Обединеното кралство обаче побърза да намали рисковете.

Между другото, британският миноносец също има значителен капацитет да нанесе поражения на врага. Така че всъщност това беше игра на “кой ще мигне пръв”.

“Дифендър” – миноносец тип 45 – е част от британската Авионосната ударна група. В момента тя се насочва към Индийско-Тихоокеанския регион вследствие на стратегическия завой на Лондон към региона. Корабът пътуваше  от украинското черноморско пристанище в Одеса към Грузия.

Великобритания заяви, че техният кораб плава в международни води. Русия твърди, че е в руските териториални води на полуостров Крим. Уловката тук е, че западните държави считат Крим за част от Украйна и отхвърлят претенциите на Русия към моретата около него.

Инцидентът предизвика напрежение между Москва и Лондон само няколко дни преди международните морски учения в Черно море, водени от Украйна и САЩ. Ученията са известни като “Sea Breeze”.

Множество американски съюзници взеха участие в учението, а сред участващите кораби беше американският миноносец “Рос”, въоръжен с крилати ракети “Томахоук”.

В по-голямата част от ЕС случаят остана почти незабелязан. Леко внимание обърнаха в страните от ЕС, в близост до Черно море, и разбираемо много повече в Украйна.

Украйна трябва да бъде уверена относно сигурността си, особено след срещата между Путин и Джо Байдън в Женева на 16 юни. Украинският външен министър Дмитро Кулеба заяви, че случаят показва, че руската “агресивна и провокативна политика” в Черно море, както и в близкото Азовско море, представлява “непрекъсната заплаха за Украйна и нейните съюзници”.

Черно море наистина става все по-опасна зона.

След анексирането на Крим, Одеса се превърна в основната военноморска база на Украйна, която често се използва от корабите на НАТО. Русия от своя страна превръща Крим в крепост. Тя е поела контрола над Азовско море и е увеличила своя черноморски флот, вкарвайки допълнителни бойни кораби, някои, от които дори оборудвани с крилати ракети “Калибр”.

Възможна ли е деескалация?

Нито Русия би се оттеглила от полуострова до Украйна, нито Западът би признал Крим за руски. При такива условия ескалацията вероятно ще продължи и рисковете от нови инциденти биха били постоянни.

И в по-далечна перспектива, ако Турция изгради 45-километровия канал свързващ Мраморно море с Черно море, за да облекчи трафика в Босфора, конвенцията подписана в Монтрьо през 1936 г., която ограничава достъпа на военни кораби, които не принадлежат към черноморските държави, също ще бъдe заобиколенa.

Това би означавало докарване на самолетоносачи до Черно море, което конвенцията забранява.

Досега ЕС е имал минимален подход спрямо случващото се в региона на Черно море.

Ако погледнем блога на Хосеп Борел, върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи, можем да видим амбицията на нашия Съюз да бъде доставчик на глобална сигурност край бреговете на… Западна Африка. Макар че това също е важно и законно, Черно море е нашето море, което мие бреговете на две държави членки.