Един “забравен” конфликт

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com. [Shutterstock/sema srinouljan]

Йемен е една от най-бедните страни в арабския свят, чиято здравна система не е в състояние да се справи с разпространението на коронавируса. Сега тя бива опустошавана от гражданска война. За разлика от войните в Сирия и Либия, изглежда, че никой не се интересува от Йемен.

Конфликтът се корени в провалилия се политически преход, който трябваше да внесе стабилност в Йемен след Арабската пролет, която принуди дългогодишния авторитарен президент Али Абдула Салех да предаде властта на своя заместник Абдрабу Мансур Хади през 2011 г.

Войната в страната започва, след като подкрепяните от Иран бунтовниците хути се възползва от слабостта на централната власт в края на 2014 г., Гражданската война в Йемен генерално се разглежда като част от прокси конфликта между Иран и Саудитска Арабия и като средство за борба с влиянието на Иран в региона.

Още преди войната да избухне, Йемен беше бедна страна, предразположена към външно влияние. Близо шест години след началото на военните действия тя буквално е върната в Средновековието.

Докато пика на коронавируса и насилието и програмите за хуманитарна помощ се сриват поради липса на финансиране. Това превърна Йемен в най-голямата хуманитарна криза в света, според ООН и Международния червен кръст. Но тъй като малко бежанци идват в Европа оттам, събитията в Йемен остават почти незабелязани.

През март генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призова за глобално примирие в зоните на конфликти в света, за да се защитят уязвимите цивилни от опасността от пандемията  на COVID-19.

Експерти и дипломати прогнозираха, че вирусът ще има опустошаващо въздействие в конфликтни страни, които са по-вероятно да са бедни и да имат крехки здравни системи.

В актуализацията си за прекратяване на огъня генералният секретар на ООН отбеляза конкретно четири конфликта – Сирия, Либия, Йемен и Афганистан.

Въпреки изразената подкрепа за прекратяване на огъня от страна на правителството, йеменският лидер Ансар Аллах и други групи, конфликтът в страната не е затихнал. През това време Турция и Руската федерация договориха примирието за войната в Сирия.

Войната в Сирия е довела до смъртта на повече от 380 000 души от началото на 2011 г. до разселването на половината от населението на страната.

Сирия се превърна в синоним на световен конфликт. През юни международни донори обещаха 7,7 милиарда долара помощ за справяне с продължаващата хуманитарна криза на срещата на върха за помощ в Сирия, организирана от ЕС и ООН.

Няма липса на интерес към конфликти, където могат да се извлекат икономически ползи.

Вземете за пример Либия, където гражданската война бушува повече от година. Усилията на международното посредничество засега не дават плодове, макар и не поради липса на внимание от страна на много европейски страни. Те се стремят да осигурят договори за нефт и газ с победителя.

Франция, Гърция, Италия и други страни не бива да се преструват, че за разлика от Турция, тяхната позиция по отношение на Либия е мотивирана от нищо по-различно от личния им интерес. Междувременно в източното Средиземноморие предстои нова криза.

Ливан, наричан някога “Швейцария на Ориента”, току-що влезе в най-тежката си криза след края на гражданската война през 1990 г. Валутата губи стойността си, заплатите, пенсиите и спестяванията загубиха 85% от покупателната си способност.

Подобно на Йемен, страната е изправена пред глад и икономически срив.

Но тъй като Ливан остава страната с най-голям брой бежанци на глава от населението, Европа може и да се намеси, ако най-лошото настъпи.